— Не можеш да докажеш нищо — вметна Сандра.
— Годините минават — продължи Грейс. — Моят съпруг сега е Джак Лосън. — Спомни си думите на Веспа, че Джак я е издирвал целенасочено. Тук нещо не пасваше. — Вече имаме деца. Казвам на Джак, че искам да се върнем в Щатите. Той не иска. Аз настоявам. Сега съм наясно, че е било грешка от моя страна. По-добре да ми беше признал истината.
— И как щеше да реагираш. Грейс?
Грейс се замисли.
— Не знам.
Сандра Ковал се усмихна:
— Нито пък той е знаел.
Има нещо вярно, каза си Грейс, но сега не беше време за размишления по темата, така че тя продължи нататък:
— В края на краищата се преместихме в Ню Йорк. Но не знам какво всъщност стана оттук нататък, така че ти, Сандра, ще ми помогнеш да си го доизясня. Предполагам, че във връзка с годишнината и с освобождаването на Уейд Лерю някой — Шийла Ламбърт или дори Джак — е сметнал, че е време истината да излезе наяве. А може би и двамата са решили да си облекчат съвестта, не знам. За теб това е било неприемливо, разбира се. Защото за тях е можело да има опрощение, за теб — не. Все пак си замесена в убийството на Джери Дънкан.
— Пак питам: къде са ти доказателствата?
— И дотам ще стигнем — отвърна Грейс. — Ти ме излъга още от началото, но ми каза истината за едно нещо.
— Тъй ли? — вметна саркастично Сандра. — И то е?
— Когато Джак вижда в кухнята старата снимка, той проверява в интернет за Джери Дънкан. Открива, че тя е загинала в пожар. Но се усъмнява това да е нещастен случай. И ти се обажда. Това е деветминутният разговор. Ти си се обезпокоила, че той ще се срине и ще проговори, и си решила да действаш първа. Казала си му, че е по-добре да се обясните очи в очи, а не по телефона. Определила си му среща на Нюйоркската магистрала. После си се свързала с Лерю и си му казала, че това е идеалният случай за отмъщение. Смятала си, че Лерю ще накара Ву веднага да убие Джак, а не само да го отвлече.
— Не съм длъжна да слушам това.
Но Грейс не се смути.
— Голямата ми грешка бе, че ти показах фотографията. Джак не знаеше, че съм направила копие от нея. И изведнъж излиза на бял свят снимка на мъртвия ти брат, който е с ново превъплъщение. Значи трябва и на мен да ми затвориш устата. Затова пращаш онзи тип с кутията за закуски на дъщеря ми, за да ме стресне. Но аз не си взех бележка. И ти пусна в действие Ву. Той е трябвало да разбере какво знам и после да ме убие.
— Добре, достатъчно — Сандра Ковал се изправи. — Напусни кантората.
— Няма ли какво да добавиш?
— Не чух доказателствата.
— Нямам. Но може ти да си признаеш.
Сандра се изсмя.
— Нямаш нищо черно на бяло. Не съм казала или направила каквото и да било, което да ме инкриминира.
— Погледни през прозореца, Сандра.
— Какво?
— През прозореца. Погледни. Ела да ти покажа.
Грейс докуцука до големия панорамен прозорец и посочи надолу. Сандра Ковал се приближи предпазливо, като че очакваше Грейс да я блъсне навън. Но не. Нищо подобно.
Щом погледна надолу, тя само ахна. На тротоара под тях като два лъва крачеха напред-назад Карл Веспа и Крам. Грейс се обърна и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — попита Сандра.
— О — каза Грейс. И написа нещо на едно листче. — Това е телефонният номер на капитан Пърлмътър. Сама избирай. Можеш да му се обадиш и той да те изведе оттук. Или си пробвай късмета да излезеш сама.
Остави листчето на заседателната маса и си тръгна, без да я погледне.
Епилог
Сандра Ковал избра варианта с капитан Стюарт Пърлмътър. После се погрижи за адвокат. Щеше да я представлява самата Хестър Кримстайн, живата легенда. Очертаваше се труден казус, обаче областният прокурор смяташе, че ще бъде улеснен от някои ново възникнали обстоятелства.
Едно от тези обстоятелства беше появата на Шийла Ламбърт — червенокосата членка на групата „Оллоу“. След като прочете в пресата за ареста — беше публикувана и молба за съдействие от нейна страна, — тя се отзова. Човекът, който бе застрелял мъжа й, отговаряше по описание на онзи, който бе сплашил Грейс в супермаркета. Казваше се Мартин Брейбой. Той бе арестуван и се съгласи да свидетелства на процеса.