Шийла Ламбърт каза пред прокурорите, че Шейн Олуърт е присъствал на концерта онази нощ, обаче в последния момент се е отказал да отиде зад кулисите, за да участва в сблъсъка с Джими Екс. Шийла Ламбърт не знаеше защо е променил решението си, но предполагаше, че Шейн си е дал сметка колко дрогиран, колко наострен, колко взривоопасен е Джон Лосън.
Това би трябвало да утеши Грейс, но тя не го усети особено успокоително.
Капитан Стюарт Пърлмътър се бе свързал с бившия шеф на Скот Дънкан — Линда Морган от Федералната прокуратура. Успяха да привлекат един от приближените на Карл Веспа. Носеха се слухове, че и той ще бъде арестуван скоро, макар че трудно би се доказало съпричастието му към убийството на Джими Екс. Крам се обади на Грейс един следобед. Каза й, че Веспа никак не изглежда изпълнен със съпротивителни сили. По цели дни е в леглото. „Като че е в бавна агония“ — каза Крам. Не й се слушаше за състоянието му.
Шарлейн Суейн прибра Майк от болницата. Те постепенно се завърнаха към обичайния си делничен живот. Майк отново тръгна на работа. Сега вечер гледаха телевизия заедно, а не всеки в стаята си. Майк пак заспиваше рано. Подобриха малко сексуалния си живот, но с доста усилия. Шарлейн и Грейс станаха близки приятелки. Шарлейн никога не се оплакваше, но Грейс забелязваше отчаянието й. Предусещаше, че скоро нещата при тях ще отидат по дяволите.
Фреди Сайкс се възстановяваше. Той обяви къщата си за продан, с цел да си купи жилище във Феър Лон, Ню Джърси.
Кора си е Кора. Толкова за нея.
При Ивлин и Пол Олуърт, майката и братът на Джак — фактически на Шейн — също имаше положителни промени. През годините с пари от фонда Джак бе плащал образованието на Пол. Когато бе започнал да работи за фармацевтична компания „Пентакол“, Джак бе преместил майка си в предградието, където тя живееше и понастоящем, за да са по-наблизо. Така че ги беше посещавал поне веднъж седмично. И Ивлин, и Пол имаха голямо желание да участват в отглеждането на децата — та те им бяха баба и чичо, — но разбираха, че е най-добре нещата да се развиват постепенно.
Колкото до Емма и Макс, те възприеха трагедията по съвсем различен начин.
Макс обичаше да говори за баща си. Той искаше да знае къде е татко, какво представлява раят, дали ги вижда оттам. Искаше да се убеди, че баща му ще бъде в течение на ключовите събития в младия му живот. Грейс се опитваше да отговаря по най-подходящия начин на тези му въпроси, но думите й звучаха неестествено и неубедително. Макс искаше да си играят на римувани песнички в банята, както правеха с татко му, и когато измислеха нещо забавно за Джени Дженкинс, смехът му така напомняше бащиния му смях, че Грейс се боеше сърцето й да не се пръсне.
Емма, татковата принцеса, никога не говореше за баща си. Не залагаше въпроси. Не гледаше снимките, не разказваше спомени. Грейс не знаеше как да й помогне. В психиатрията се говори за отреагиране. На пръв поглед Емма изглеждаше щастлива. И в училище вървеше добре. Имаше куп приятели. Но Грейс я познаваше. Емма вече не пишеше стихове. Дори не поглеждаше поетичния си дневник. Сега настоя да спи на затворена врата. И когато нощем Грейс се спреше пред стаята й, понякога й се счуваха отвътре тихи ридания. След като Емма отидеше на училище сутринта, Грейс установяваше, че възглавницата й е мокра.
Околните естествено смятаха, че ако Джак беше жив, Грейс имаше да го пита за доста неща. Така беше наистина, но вече не беше склонна да придиря на онова, което дрогираното и уплашено двайсетгодишно момче беше сторило пред лицето на унищожението и предстоящите последици. Казано със задна дата, би трябвало да й разкрие честно всичко. Но ако го беше направил? Ако го беше споделил от самото начало? Или месец след започването на връзката им? Или година? Как щеше да реагира тя? Щеше ли да остане с него?
Сега лежеше нощем в тяхното вече твърде широко легло и говореше с Джак, чувстваше се много странно, не можеше да повярва, че му задава такива въпроси: Макс иска да се включи в предстоящо гостуване на каселтънския футболен отбор, но не е ли още много малък да пътува с тях? В училище предлагат да преместят Емма в клас с ускорено обучение по английски и литература, но това няма ли да я натовари прекалено? Да отидем ли, Джак, този път без теб, в Дисни Уърлд през февруари, или спомените ще бъдат твърде болезнени? И какво да правя, Джак, с тези сълзи по възглавницата на Емма?
И все от този род.
Скот Дънкан дойде седмица след задържането на Сандра. Още щом Грейс отвори вратата, той й каза:
— Намерих нещо.