— Какво?
— Това беше в нещата на Джери.
Той й подаде нащърбена касета. На нея с черен флумастер беше написано „Оллоу“. Влязоха вътре. Грейс пъхна касетата в касетофона и го пусна.
„Симпатично мастило“ беше третата песен.
Имаше явни прилики с „Бледо мастило“. Биха ли осъдили Джими за плагиатство? Възможно, но след толкова години Грейс си даваше сметка, че отговорът е по-скоро не. Много песни звучат като други. Обаче съществува тънка граница между повлияване и плагиатство. Според Грейс „Бледо мастило“ беше точно на ръба.
А колко много злини се бяха случили заради тази тънка граница.
— Скот?
Той не погледна към нея.
— Не мислиш ли, че трябва да си доизясним някои неща?
Той кимна.
Тя се поколеба как да започне.
— Когато откри, че сестра ти е била убита, ти с цялата си страст се впусна да разследваш това. Заряза работата си. Отхвърли всичко друго.
— Да.
— Надали е било трудно да разбереш, че тя е имала приятел.
— Никак.
— И да установиш, че името му е Шейн Олуърт.
— Знаех поначало за Шейн. Ходеха от шест месена. Но мислех, че Джери е загинала в случаен пожар. Нямах причини да свързвам нещата с него.
— Добре. Обаче след разговора с Монте Сканлън вече си имал.
— Да. Това ме накара да се заинтересувам за Шейн.
— И тогава си открил, че той е изчезнал горе-долу по същото време, когато е загинала сестра ти.
— Точно така.
— И това те е усъмнило.
— Меко казано.
— И ти вероятно, не знам, си проверил и училищните, и университетските му документи. Говорил си с майка му. Това не може да те е затруднило. Не и теб.
Скот Дънкан кимна.
— Значи си разбрал още преди да се срещнем, че Джак е всъщност Шейн Олуърт.
— Да, разбрах го.
— Подозираше ли го в убийството на сестра ти?
Дънкан се усмихна горчиво:
— Един човек има връзка със сестра ми. Скъсва с нея. Тя е убита. Той сменя самоличността си и изчезва за петнайсет години. Какво бих могъл да си помисля?
Грейс кимна:
— Ти ми каза за изтръскването на чувала. Че това е начинът да се разследва нещо.
— Така е.
— А си знаел, че не можеш да разпитваш Джак за сестра си. Не си разполагал с нищо срещу него.
— И това е така.
— И ти изтръска чувала.
Не последва отговор.
— Аз изтръсках Джош от „Фотомат“.
— Аха. И колко му плати?
— Хилядарка.
Дънкан изсумтя.
— А пък аз само петстотин.
— За да сложи снимката при моите.
— Да.
Следващото изпълнение на „Оллоу“ беше с вокал и духови инструменти. Парчето беше малко недоизпипано, но в него също имаше несъмнен потенциал.
— Умишлено насочи подозренията ми към Кора, за да отвлечеш вниманието ми от Джош.
— Да.
— И настоя да дойда с теб при госпожа Олуърт. Искаше да видиш реакцията й, като зърне внуците си.
— Да, и това спада към изтръскването на чувала — съгласи се Дънкан. — Забеляза ли погледа й към Емма и Макс?
Да, беше забелязала. Но не знаеше какво означава, нито защо е отишла да живее под наем точно в посоката на Джак за работата му. Сега вече знаеше, разбира се.
— И тъй като си бил принуден да напуснеш прокуратурата, не си можел да поискаш от ФБР наблюдение. Така че си прибягнал до услугите на частен детектив, който е пратил Роки Конуел. И ти си този, който беше сложил камерата и подслушвателната уредба у нас. За да видиш реакцията на заподозрения, докато изтръскваш чувала.
— Точно така.
Тя се замисли за крайния резултат.
— Но няколко души умряха вследствие на твоите действия.
— Аз разследвах убийството на сестра ми. Не очаквай да се извинявам.
— Можеше да ми кажеш.
— Не, Грейс, не можех да ти имам доверие.
— По едно време говореше за временен съюз.
Той я погледна, но сега очите му бяха помрачнели.
— Беше лъжа. Никога не сме били в съюз.
Тя намали музиката.
— Ти не си спомняш самото произшествие в Бостън, нали, Грейс?
— Нормално е. Не е амнезия. Просто така силно съм била ударена в главата, че бях в кома.
— Черепно-мозъчна травма — кимна той. — Виждал съм много такива случаи. В повечето случаи точно като теб човек не си спомня дори дните, които са я предшествали.