Това пък какво беше?
Роки насочи бинокъла надясно. Видя някакъв мъж отляво на Лосън. Роки настрои бинокъла на по-голямо увеличение. Мъжът беше в работни дрехи. Беше нисък и набит, в телосложението същинско кубче. Човекът сякаш нещо премисляше. Приличаше на китаец или нещо подобно и стоеше неподвижно като камък.
Но това продължи броени секунди.
Нежно, почти като любовно докосване, китаецът вдигна ръка и я сложи на рамото на Лосън. За момент Роки си помисли дали не се е наврял в някаква педалска история. Но не беше това. Въобще не беше.
Джак Лосън тупна на земята като марионетка със срязани конци.
Роки затаи дъх. Китаецът погледна надолу към смачканата човешка фигура. Наведе се и вдигна Лосън, хвана го… да му се не знае, май за врата. Като че вдигна детска играчка или нещо такова.
По дяволите! По-добре да звънне и да съобщи за ставащото.
Без да губи време, китаецът помъкна Лосън към колата. С една ръка. Все едно че Лосън беше куфар или нещо от лози род. Роки посегна за клетъчния си телефон.
Но веднага установи, че го е забравил в колата.
Окей, Роки, напрегни се и мисли. Колата на китаеца е Хонда Акорд. С номер от Ню Джърси. Роки се опита да го запомни. Видя как китаецът отваря багажника и хвърля вътре Лосън, като че ли хвърляше вързоп пране от пералнята.
Е, човече, ами сега — какво?
Нареждането, което Роки бе получил, беше ясно: не се намесвай. Колко пъти го беше чувал! Каквото и да става, само наблюдавай. Не се намесвай.
Не знаеше какво да прави.
Трябваше ли да продължава само да следи?
Нямаше начин. Джак Лосън беше в багажника. Роки не познаваше този човек. Не знаеше и защо трябва да го следи. Беше предположил, че работодателите му са били наети да следят Лосън по обичайно баналната причина — жена му го подозира, че кръшка. От ясно по-ясно. Следиш го и събираш доказателства. Но това, което става сега?
Лосън беше нападнат. Като капак на всичко беше хвърлен в багажника от този напомпан Джаки Чан. Трябва ли Роки да продължава да си клечи и да остави всичко така? Не.
Каквото и да бе правил, докъдето и да се бе докарал, не можеше да остане безучастен при такива безобразия. Ами ако загуби следите на китаеца? Ами ако няма достатъчно въздух в багажника? Да не говорим, че може Лосън да е сериозно ранен и в този момент да умира!
Роки трябваше да направи нещо.
Дали да не се обади в полицията?
Китаецът беше затръшнал капака на багажника. Сега се насочваше към предната седалка.
Беше късно да се обажда на когото и да било. Трябваше да действа незабавно.
Роки си беше все така внушителен по ръст и тегло и як като скала. И беше професионален боец, а не цирков борец клоун. В момента нямаше оръжие, но знаеше как да се пази.
Роки се затича към колата с вик:
— Хей! Хей, ти! Спри веднага!
Китаецът — като се приближи по-близо, Роки видя, че има вид на момче — вдигна поглед. Изразът му не се промени. Само гледаше тичащия към него Роки. Не направи никакво движение. Не понечи да се качи в колата и да избяга. Чакаше търпеливо.
— Хей!
Китаецът продължаваше да стои.
Роки спря на метър от него. Очите им се срещнаха. На Роки не му хареса това, което видя. Беше ритал срещу някои истински валяци на терена. Беше срещал ненормалници, които изпитваха кеф от причиняването на болка на тепиха за кеч. Беше стоял очи в очи със завършени психари — типове, които искаха само да нараняват други хора. Това тук не беше нищо подобно. То бе като да надничаш в очите на… нещо, което не е живо. Камък може би. Някакъв безжизнен обект. В тези очи липсваше страх, липсваше милост, липсваше разум.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита китайчето.
— Видях… изкарай човека от багажника!
Момчето кимна:
— Разбира се.
И погледна към багажника. Роки стори същото. И това беше моментът, в който Ерик Ву удари.
Роки изобщо не видя удара. Ву се наведе бързо, направи въртеливо движение с бедрата си за допълнителна сила и вряза юмрука си в бъбрека на Роки. Роки беше получавал удари и преди. Беше удрян в бъбреците от мъже два пъти по-големи на ръст от този. Но нищо не го беше удряло както сега. Ударът се стовари като от ковашки чук.
Дъхът на Роки секна, но той остана на краката си. Ву пристъпи напред и втъкна нещо твърдо в черния му дроб. Нещо като шиш за барбекю. Болката го взриви.