Бащата на Грейс я отгледа, докато сърцето му, засегнато от ревматизъм, прекаран в детството, не се предаде в годината, в която дъщеря му стана първокурсничка в колежа. Един неин чичо, който живееше в Лос Анжелис, прояви добра воля да я вземе при себе си, но Грейс беше вече достатъчно голяма, тъй че реши да остане на изток и да поеме по свой път.
Смъртта на родителите й я беше съкрушила, разбира се, но и бе привнесла в живота й някакво странно чувство за неотложност. Горчивината на загубите я бе изпълнила с усещането за важността на всичко, което се случва. Искаше й се да се запечата в спомените, да се изпълни всецяло с житейските мигове и — колкото и тъжно да звучи — да е сигурна, че децата й ще има какво да си спомнят за нея, когато вече я няма.
Именно в този момент — докато мислеше за родителите си, а и за това колко пораснали изглеждаха Емма и Макс сега в сравнение със снимките от брането на ябълки миналата година — Грейс попадна на странна фотография.
Тя се навъси.
Снимката беше насред останалите. Или може би по-скоро към края. Беше в същия формат, на пръв поглед напълно подобна на останалите, само че извадена на по-тънка хартия. Като качествено разпечатано копие.
Грейс провери следващата снимка. Не беше дубликат на предишната, както бяха останалите. Чудна работа. Тази снимка беше единична. Замисли се. Трябва да е попаднала някак сред нейните, докато са разпределяли различните поръчки в пликовете.
Защото тази снимка не беше нейна.
Случайна грешка — това беше единственото обяснение. Ами при тази работна квалификация на Бялото мъхче… Как няма да оплеска нещата. Напъхал някаква чужда снимка в нейния плик!
Явно това е станало.
Чужда снимка при нейните…
Или може би…
Фотографията изглеждаше стара, без да е черно-бяла или в едновремешна сепия. Нищо подобно. Беше извадена в цвят, но багрите изглеждаха някак ненаситени, избледнели, и им липсваше и живостта на съвременните фотографии. Също и сниманите хора. Дрехите им, косите им, видът им — всичко. Отпреди петнайсет или двайсет години.
Грейс я сложи на масата, за да я разгледа по-добре.
Хората на снимката изглеждаха леко размазани. Бяха четирима, не, имаше още някой в ъгъла, значи — петима. Двама мъже и три жени, всичките около двайсетгодишни, поне тези, чиито лица се виждаха малко по-ясно.
Колежани, си помисли Грейс.
Дънки, тениски, небрежни прически и пози, изразяващи напъпила независимост. Всичко изглеждаше така, като че ли някой е щракнал фотоапарата, преди обектите да са готови за снимане. Затова може би няколко глави бяха обърнати в профил. А едно тъмнокосо момиче с дънково яке на преден план се виждаше само в гръб. До него имаше друго момиче с огненочервена коса и широко разтворени очи, гледащи право напред.
В средата стоеше една блондинка; на лицето й — това пък какво е? — се виждаше голямо Х. Сякаш някой го беше зачеркнал.
Но как все пак тази фотография…
Както се взираше, Грейс почувства леко бодване в гърдите. Трите жени й бяха непознати. Двамата млади мъже изглеждаха някак еднакви — по ръст, коса, стойка; онзи по-отзад отляво не й се струваше познат.
Но сякаш разпознаваше другия мъж. По-скоро момче. Не изглеждаше достатъчно голямо, за да бъде наречено мъж, но беше все пак в наборна възраст. Следователно можеше да се нарече мъж. Стоеше в средата до русата, чието лице беше с Х…
Но как така, невъзможно! Главата му беше полуобърната в посока към нещо извън кадъра. Наболата младежка брада закриваше твърде много лицето…
Нима беше нейният съпруг?
Грейс се надвеси над фотографията. Беше почти в профил. Тя не бе познавала Джак на тази ранна възраст. Бяха се срещнали преди тринайсет години на Лазурния бряг в Южна Франция. След повече от година операции и физиотерапии Грейс все още не беше се възстановила напълно. Пристъпите на главоболие и загубата на памет си оставаха, както и накуцването. Но цялата шумотевица и вниманието, на които бе станала обект около случилото се през онази трагична нощ, й действаха така потискащо, че бе почувствала необходимост да се махне за известно време. Записа се да следва изобразително изкуство в Париж и учеше най-усърдно. Използва една пролука в програмата. И точно тогава се запозна с Джак — докато се излежаваше под слънцето на Лазурния бряг.