— Защо не пръскат вода? — кимна Амбра към пожарникарите, които просто стояха и гледаха.
— Няма как, толкова е студено, че водата замръзва в маркучите. Ще я оставят да изгори.
— Още по-добре — заяви Амбра.
Пристигна черен автомобил. Рязко наби спирачки и навън изскочи жена. Като че ли беше с пижама под якето.
— Лота! — възкликна Амбра глухо и прегърна момичетата през раменете, придърпа ги покровителствено към себе си.
— Дойдох веднага щом чух — каза Лота задъхано.
Амбра присви очи. Изглеждаше като тигрица, чиито малки са в опасност.
— Вече имам доказателства. Сега сте длъжни да ги преместите в друго семейство.
Момиченцата се притиснаха към нея.
— Имам още по-добро решение. Открих майка им. Здрава е и копнее да ги види — каза Лота и гласът й потрепери. — Ще докладвам за станалото. Но първо момичетата ще се приберат у дома при майка си. — Тя погледна Амбра в очите. — Благодаря ви! И извинете, че не ви повярвах. Обещавам ви, кълна се, ще поправя всичко.
И беше искрена.
— Ще пиша за това — каза Амбра и гласът й прозвуча предупредително.
Том не можа да се сдържи, усмихна се. Амбра беше великолепна, когато се бореше на страната на безпомощните.
— Пишете — кимна Лота. — Аз ще помогна.
— С имена?
— С каквото поискате.
— Те страдаха достатъчно — въздъхна Амбра.
— Съгласна съм.
Амбра изгледа жената скептично. Том пък гледаше жената, чийто живот беше спасил два пъти. Нямаше нищо, което не би направил за нея. Буквално беше минал през огъня за нея. Някой там горе очевидно смяташе, че той я заслужава. Сега се надяваше, че ще може да използва остатъка от живота си, за да го докаже на нея.
63
Амбра беше в офиса на „Афтонбладет“ пред компютъра на онлайн редактора. Адреналинът плъзна по вените й.
— Готова ли си? — попита Грейс, която стоеше до нея. Ръцете на Амбра настръхнаха. Откакто започна работа като репортер, беше публикувала хиляди статии. Тази обаче беше различна.
Тази беше голяма.
От пожара насам Амбра работеше, кажи-речи, нонстоп, беше започнала да пише още на мястото. Имаше няколко ожулвания на челото и беше цялата схваната, но иначе се измъкна невредима. Раздразнено гърло и болка в дробовете, но без дългосрочни последици. Веднага след като отговори на въпросите на полицията, седна и писа цяла нощ. Говори с момиченцата — които, между другото, се казваха Сири и Симоне; чу се по телефона с майка им и после се прибра в Стокхолм. През последните денонощия беше спала четири-пет часа, написа няколко кратки текста и работи по големия репортаж. Но не усещаше умората, беше като надрусана с ендорфини и вълнение.
— Значи пращаме — кимна Грейс на онлайн редактора. След секунда репортажът й излезе на заглавната страница.
В същия момент електронни съобщения потеглиха към всяка новинарска агенция по целия свят, към всички телевизии и вестници в Швеция. Към мобилните телефони и компютрите на читателите.
Клик, клик, клик…
Няколко секунди мълчаха. Наслаждаваха се на мига. Без съмнение това беше най-добрият текст, който Амбра бе писала някога. Когато започна да се рови надълбоко, попадна на безброй нередности. Родители и деца, систематично държани разделени, пострадали деца, живели в мизерия и изложени на тормоз. Това беше важно разкритие, сензационна история с фантастична драматургия — две беззащитни момиченца, пренебрегнати от социалните служби. Чудатата история с екзорсиста. Зверствата на семейство Свентин, които продължаваха от десетилетия. Оставката на шефа на социалните. Интервюто с биологичната майка на момичетата, връщането им при нея, щастливият край. Беше класическо журналистическо разследване, което щеше да промени животи и закони.
Амбра и Грейс се спогледаха, споделяха усещането, че са свършили нещо значимо. Амбра беше на път да припадне от недоспиване, беше некъпана и напрегната. Но се гордееше. Грейс й кимна с уважение. За секунда Амбра се почувства непобедима.
А после всичко се върна към обичайния си ход. В крайна сметка това беше новинарска редакция; новините не спираха ни денем, ни нощем. Грейс се отдалечи, а Амбра се зае с писането на следващата част от поредицата репортажи, които озаглавиха:
„АФТОНБЛАДЕТ“ РАЗКРИВА:
СЕКТАНТСКИ ЕКЗОРСИЗЪМ НАД ШВЕДСКИ ДЕЦА
Телефонът й извибрира — Елса й пращаше съобщение:
Изписаха ме от болницата. Всичко е наред. Ще прочета статията ти. Прекрасна си.
Амбра й изпрати сърчице. Беше се почувствала морално задължена да опита да се възмути, че Елса е излъгала Том безсрамно, но просто нямаше как. Ако Том не беше дошъл в Кируна, сега тя нямаше да бъде тук.