— Скъпа? — попита накрая.
Не знаеше какво точно беше очаквал от бельото й, може би малко дантела, може би дори се беше надявал на онези старомодни комплекти с телени копчета, които бавно да разкопчае. Но това?
— Да?
— Наистина ли носиш дълги гащи под сватбената си рокля?
Тя кимна доволно.
— Вълнени. Суперудобни. Ти няма ли да се съблечеш?
Помогна му да си свали дрехите, а той смъкна дългите й гащи. Пусна ги върху кожите на пода и тя се кикоти чак докато ръката му не се плъзна между краката й, тогава рязко пое въздух. Той коленичи пред нея, целуна корема й. Смъкна й бикините, които все пак имаха малко дантелки отстрани. Пак я целуна, промълви нещо върху топлата кожа и я целуна, пак и пак, докато тя не застена.
Онази нощ Северното сияние огряваше небето над Абиско по рядко виждан начин. Всъщност мнозина твърдяха, че това беше абсолютно необикновено зрелище. Може би най-грандиозното някога. Такова, за което писаха по вестниците и за което гостите на сватбата дълго щяха да говорят. Амбра и Том обаче изобщо не го видяха. Те бяха заети с друго.
Информация за текста
Simona Ahrstedt — Еп enda risk (2016)
Симона Арнщед — Само един риск
Превод: Стела Джелепова
Редактор: Радка Бояджиева
Коректор: Таня Симеонова
Издател: „Егмонт“ (2017)
ISBN 978-954-27-2006-5