— Направили сте някакъв удар за „Забавления“, нали? — спомни си тя какво й беше казала Грейс. — Харесва ли ви там? — попита възможно най-неутрално.
Според нея „Забавления“ беше пълна клоака. Репортерите тичаха по светски събития, движеха се в покрайнините на журналистическата професия, не можеха да пишат сериозни статии и всички се отнасяха зле с тях — и знаменитостите, и собствените им началници. Беше ужасно. Е, освен ако не обичаш да преследваш риалити звезди и да разглеждаш профили в инстаграм, разбира се.
Тарек погали плавните линии на фотоапарата. Къси чисти нокти, черни косъмчета, мъжествени ръце. И този мек, учтив глас. Беше невероятно симпатичен. И привлекателен.
— И вие сте работила там преди? — поинтересува се той.
— Да — отвърна тя, без да навлиза в подробности.
Това бяха най-неприятните й години като репортер. Можеше само да се надява никога повече да не й се наложи да се спотайва зад храстчетата в очакване някоя невярна знаменитост да излезе от жилището на любовника или любовницата си.
— Толкова лошо ли беше? — засмя се той и я изгледа съчувствено с красивите си очи. — При мен биваше. Но едва ли бих се задържал дълго.
Хубав, приятен и дипломатичен. Младежът щеше да стигне далеч. Амбра усети неуместен импулс да си свали шапката и да развее коси.
Сервитьорката се върна с поръчката на Тарек. Той вдигна запотената стъклена чаша с оранжада.
— Фантата е големият ми порок — заяви и се усмихна на сервитьорката, която явно искаше да му роди деца незабавно и ги остави с неохота.
Амбра погледна телефона си вероятно за десети пъти. Започваше да се изнервя. Чисто практически, тя харчеше грешни пари, като стоеше тук, без да може да предаде готов текст. Мислено вече търсеше алтернативни истории. Нещо за снега може би. Или преместването на целия град заради рудника.
Тарек пресуши чашата и я остави. Изправи се, вдигна фотоапарата и чантата с обектива.
— Отбих се само да се запознаем. Нали нямате против да ида да се поразтъпча? Мога да свърша доста работа, докато чакаме. Ако има нещо, звъннете.
Амбра кимна. Наблюдаваше го, докато се отдалечаваше с широки бързи стъпки, после пак плъзна поглед из ресторанта. „Скандик Ферум“ се намираше в центъра на града и, изглежда, беше популярно място за срещи. На една маса бизнесмени и бизнесдами трепереха в тънките си костюми. На друга майки с малки деца в практични зимни дрехи хранеха наследниците си с пюрета и плодове. Пред касата стояха група пожарникари.
Тя позяпа известно време, преди пак да насочи очи към телефона. Отвори последния есемес от Грейс, почака нетърпеливо дали няма да се появи балонче с точки, което да покаже, че й пише в момента. Искаше да знае какво да предприеме, ако Елса Свенсон така и не се появи.
Нищо.
Вместо това отвори инстаграм, поколеба се дали да не звънне на Джил, но в този момент телефонът примигна и извибрира в ръката й. Най-сетне Грейс написа:
Нещо ново?
Амбра отговори с бързо, обиграно натискане на бутоните:
Не. Да чакам ли?
Почти се надяваше Грейс да й нареди да се прибира. Но
не:
Да, чакай. Тарек появи ли се?
Да.
Грейс завърши с:
Дръж ме в течение.
Амбра остави телефона. Раздразнено забарабани с пръсти по масата. На всичко отгоре беше изпила твърде много кафе, та притреперваше и леко й се повдигаше. Пак погледна към касата. Пожарникарите си бяха тръгнали. Самотен мъж стоеше отпред и си купуваше кафе. Носеше дебело разкопчано зимно палто, карирана риза, също разкопчана, и отдолу фланелка.
Докато размишляваше какво да предприеме, Амбра наблюдаваше мъжа. Излъчваше някакво особено присъствие, което тя не можеше да определи. Стоеше там, самотен и мълчалив, грамаден като планински масив. Широкоплещест. Дългокос и брадат. Изглеждаше като разбойник, същинско норландско клише, липсваха само моторната шейна и пушката. Амбра се извърна, никога не си беше падала по мускулести мачовци.
Мъжът приближаваше към масата й с чаша кафе в ръка и тя му хвърли още един бърз поглед. На фланелката под ризата прочете FBI. Присви очи, за да прочете по-дребния шрифт отдолу. Female Body Inspector. Боже, каква безвкусица! Тя направи крива гримаса и не можа да се въздържи да не промърмори „Готин надпис!“ точно когато той минаваше покрай нея.
— Моля?
Мъжът се спря, гласът му беше глух и дрезгав. Вторачи се в Амбра, сякаш бе изникнала от земята, а той е потънал дълбоко в собствените си мисли и дори не е забелязал, че се намира сред хора.