Вероятно защото тя поне си имаше живот.
Изабел се обърна на една страна и се загледа през прозореца. Заспа чак след няколко часа.
5
Джина Адан върза бяла престилка около кръста си, докато броеше наум чашите върху сребърния поднос – високи кристални чаши, пълни с шампанско, върху масивно старовремско сребро. Щеше да ù тежи. Да, беше силна, но не биваше да носи твърде много наведнъж.
Тя хвърли поглед през прозореца на замъка. Пролетното слънце огряваше Гюлгарн. Нарцисите цъфтяха покрай жълтата фасада, а на поляната на малки групички стояха гости за кръщенето, пременени в костюми, обувки на високи токчета и ефирни рокли. Вазите в салоните на замъка бяха пълни с цветя, а всички повърхности – измити и излъскани. Джина приглади престилката. Обичаше този замък с вековна история. Мебелите, украшенията и не на последно място картините, от които сериозни аристократи и жени в копринени рокли отпреди няколко столетия следяха всяка нейна стъпка. Беше шведско, екзотично и толкова далечно от нейната родина, колкото изобщо е възможно. В Сомалия нямаше много замъци.
– Как върви, мога ли да помогна с нещо? – попита Наталия, която влезе в кухнята.
Тя държеше в прегръдките си бебето, главното действащо лице в днешния ден. Закръглената Моли гукаше и Джина ù се усмихна. Имаше нещо комично в това, че толкова стройно и изискано същество като Наталия Хамар може да има такова дундесто дете.
– Няма нужда – увери я Джина. – Всичко е под контрол, идете при гостите.
– Добре, благодаря ти. – Наталия се поколеба, сякаш искаше да добави нещо, но каза само: – Кажи ми, ако имаш нужда от нещо.
Тя излезе и Джина се загледа след нея. Винаги беше харесвала Наталия, която беше истински чаровна, без да е сладникава, и която, макар да беше толкова богата и преуспяла, си имаше демони, с които да се бори. След скандала миналото лято основните работодатели на Джина, Ебба и Густав де ла Грип, бързо напуснаха Швеция и се установиха във Франция. За известно време бяха на ръба на финансова катастрофа. Джина загуби безброй ценни часове работа точно когато най-много се нуждаеше от тях. Но Наталия, която по онова време несъмнено си имаше предостатъчно други грижи, с обичайната си съобразителност се обади и предложи да ù намери допълнителна работа. Джина отчаяно се нуждаеше от тези пари.
Работеше по подобни партита от шестнайсетгодишна. В продължение на шест години се движеше сред изцяло бялата шведска висша класа, сервираше по кръщенета, студентски празници и сватби, чистеше къщи в Юршхолм и апартаменти в Йостермалм. Нямаше нищо против. Заплащането беше високо, а и гъвкавото работно време ù допадаше. Разбира се, някои мъже я тормозеха, отправяха ù неприлични предложения или коментираха цвета на кожата ù, а жените понякога можеха да се държат ужасно злобно, но за нея това беше ежедневие и не беше по-лошо, отколкото в останалата част на обществото.
Джина избърса едно петънце от сребърния поднос и го вдигна. Само че не беше преценила правилно тежестта и когато една от чашите се заклати, сърцето ù щеше да се пръсне. Кристалният сервиз беше наследствено богатство, а шампанското – скъпо.
Тя изруга, но две силни ръце се протегнаха и я спасиха в последната секунда.
– Благодаря! – възкликна тя с облекчение.
Отговори ù весела усмивка и в този момент сякаш слънцето изгря направо в кухнята.
– О, здравей! – поздрави я Александър де ла Грип и взе тежкия поднос от ръцете ù. – Това щеше да свърши зле. Добре че дойдох.
– Здравейте! – отвърна тя на усмивката му.
Не можеше да се въздържи. Джина обикновено общуваше само с Наталия, но Александър винаги съществуваше някъде в периферията, от време на време се появяваше и разпръскваше сиянието си.
– Отдавна не сме ви виждали – продължи тя и пое подноса от ръцете му.
Не беше виждала Александър от миналото лято. Добре изглеждаше. Както винаги.
– Не, не съм идвал в Швеция от сватбата на Наталия и Дейвид.
Джина погледна лицето му крадешком и забеляза, че той всъщност изглежда доста уморен.
– Зает сте с купони?
Тя се опита да си спомни в колко заглавия на първа страница беше виждала името му през последната половин година. При всички случаи бяха над десет.
– Това е тежка работа, но все някой трябва да бъде черната овца на семейството – сви рамене той и ù отвори вратата.
Имаше онзи изтерзан вид, който винаги добиваше на семейни събирания, макар обикновено да съумяваше да го прикрие добре.
– А как се чувства най-красивата раздавачка на шампанско в Швеция? – продължи той.
– Бива.