– Кажи, ако мога да направя още нещо за теб. Да ти отварям врати, да спасявам кристални чаши. – Той ù намигна. – Да масажирам уморените ти крака.
– Ммм… – изгледа го тя подозрително.
Александър винаги флиртуваше с нея. Е, той флиртуваше с всички, но въпреки това я караше да се чувства някак равна на другите.
Тя се промъкна покрай него и отиде да работи.
Жадните гости бързо опразниха подноса, затова Джина трябваше едновременно да събира празните чаши и да държи всичко под око. Наталия и Дейвид стояха прегърнати и разговаряха с Аса Белке и Майкъл Шамон. Джина не можеше да не спре, за да погледа бляскавия квартет за момент, преди да се върне в кухнята, да смени чашите, да налее още шампанско и да продължи сервирането.
Когато се върна навън, Джина видя Питър де ла Грип да идва пеш през поляната, сам. Тя прехапа долната си устна. Не харесваше Питър, но тъй като той дойде право при нея, се принуди да му поднесе таблата и да се усмихне учтиво.
– Здравей! – кимна ù той, взе чаша, благодари и остана прав до нея, без да говори.
Тя не знаеше как да постъпи, струваше ù се невъзпитано просто да се отдалечи, но от тримата наследници на семейство Де ла Грип Питър ù беше най-малко симпатичен. За нея представляваше архетип за бял мъж – арогантен, уверен в собственото си превъзходство и подчиненото положение на всички останали. Тя го погледна плахо, докато той стоеше с чаша в ръка и поглед, зареян в празното пространство. Никой от другите гости не идваше при него. Той изглеждаше променен. Беше отслабнал от последната им среща в онази сутрин в дома на Наталия преди прословутото събрание на акционерите. Изглежда през последната година не му е било никак лесно. И замъкът, сети се тя изведнъж, преди беше негов. Живееше тук, в Гюлгарн, със съпругата си. А след това изгуби, жена му поискала развод и сега… Джина осъзна, че няма представа какво прави Питър в последно време. Беше изчезнал напълно от полезрението ù. Тя стоеше в мълчание, пристъпяше от крак на крак и се чудеше дали би забелязал, ако си тръгне.
Той въздъхна шумно и обърна поглед към нея. Лицето му изглеждаше уморено. Остави чашата върху подноса.
– Благодаря! – каза ù. – Беше хубаво.
Докато вървеше през поляната, хората сякаш извръщаха поглед от него. Тя погледна чашата, която беше оставил. Беше пълна догоре.
Докато водеше разговор със стройна графиня, с която беше ходил на училище, Александър наблюдаваше Джина с крайчеца на окото. Графинята беше хубавка, но Джина беше приказно красива. Дълги нежни ръце, фантастична фигура. Скули, за които всеки супермодел би убил. Само да не работеше за семейството му… Той кимаше на графинята, усмихваше ù се прелъстително, без дори да се усети, и мислите му се рееха. Джина говореше с Питър и това го притесняваше. Едно беше той самият да флиртува с нея, поне никога не би прекрачил границата с жена, която се чувства в подчинено положение. Но с Питър, изнасилвача, човек никога не знаеше. Чак след като Питър си тръгна, Александър задиша свободно. Графинята изглеждаше учудена и той ù се усмихна извинително. Досега не беше осъзнал, че е готов да се нахвърли върху брат си при най-малкото провинение. Не се бяха виждали от събранието на акционерите, когато Питър гласува срещу баща им и с това допринесе семейство Де ла Грип веднъж завинаги да изгуби контрол над фамилната компания „Инвестум“. И по телефона не бяха говорили, което чудесно устройваше Александър. Имаше много хора, които не харесваше и презираше. В крайна сметка хората често бяха нетърпимо тъпи, но Питър стоеше на почетното място в категорията „хора, които ненавиждам“. Графинята отиде да разговаря с други гости и Александър видя и Питър да изчезва в тълпата. С малко късмет щеше да успее да избегне големия си брат днес, а за предпочитане – и до края на живота си.
– Александър!
Той се обърна в посоката, от която идваше добре познатият руски акцент.
– Вуйчо Евгений! – погледна той с топлота един от малкото членове на семейството, с изключение на Наталия, които наистина обичаше.
Вуйчо му дойде при него и го притисна в една от типичните си здрави прегръдки с руско мляскане по двете бузи и прочие. Изглеждаше бодър. Облечен в ярки цветове, обръснат и ухаещ приятно.
– Сега, докато си в Швеция, трябва да ми дойдеш на гости в Сконе – каза Евгений, като размахваше чашата си. – Организирам благотворителен бал. Ще дойдат хора, които събират пари за нещо. Като че ли за околната среда. Знаеш колко обичам природата.
Александър вдигна вежди.
Евгений изглежда се беше замислил.
– Или пък беше за световния мир? Нещо такова. Както и да е, ще е голямо събитие с музика на живо и речи, и много народ. Такива като теб.