– Като мен ли?
– Ами нали знаеш… красиви хора с твърде малко ум и твърде много пари. Богаташи. Заедно ще се постараем да направим света по-добър.
– Ще гледам да дойда – излъга Александър.
Той харесваше вуйчо си и може би трябваше да се отбие в замъка, все пак го притежаваше. Но благотворителен бал в провинцията не отговаряше на представата му за як купон.
Евгений поклати глава сякаш знаеше точно какво се върти в главата на Александър. Но каза само:
– Ще се радвам да дойдеш. С теб отдавна не сме си говорили.
Наталия се присъедини към тях. Носеше Моли в обятията си и Александър прегърна сестра си с една ръка и погледна племенницата си, която весело се плюнчеше.
– Май се е метнала на Дейвид.
– Много е развита за възрастта си, ако това имаш предвид – отвърна Наталия лоялно, но после погледна мократа брадичка на дъщеря си. – Макар и невинаги да си личи.
Александър се засмя:
– Е, кажи ми, защо не направи мен кръстник на малкото ангелче?
Той забеляза угризенията в златистите очи на Наталия, но гласът ù беше спокоен:
– Трябваше ми някой, на когото може да се разчита, Александър.
Той се сепна за миг, преди да се овладее.
– Права си. Не съм точно човекът, който може да я води по правия път.
И се усмихна, за да смекчи факта, че – съвсем неочаквано – се почувства наранен от преценката на сестра си, че е лекомислен.
Наталия го стисна за рамото.
– Много се радвам, че дойде. Програмата на Гюлгарн е запълнена за цялата пролет. Ще организираме събития за деца и младежи. Футболни мачове. Езда.
Александър не успя да прикрие ироничното си изражение при патоса в гласа на сестра си. Но пък Наталия винаги е била човекът с най-голямо сърце в семейството. Не че конкуренцията беше сериозна.
– Изглежда сега спасяването на света е много на мода – обърна се той към Евгений.
Взе поредната чаша от пренасян покрай тях поднос. Първоначалните му намерения бяха да остане трезвен, но сега идеята му се струваше все по-лоша.
– Предполагам, че начинът, по който опростачваш замъка, е суперпопулярен.
– Ни най-малко не ме е грижа какво говорят хората. Опитвам се да направя нещо добро.
Александър мерна с периферното си зрение добре позната фигура. Така значи, време беше.
– И точно когато си мислехме, че доброто ще победи, злото се появява и си възвръща контрола – промърмори той, докато майка им идваше към тях.
– Мама не е зло – възрази Наталия.
Александър я изгледа скептично.
– Да не би да не сме имали едно и също детство? – попита.
Това беше шега, но в действителност не бяха преживели едно и също. Разликата беше там, че той го знаеше.
– Да, да, но тя се старае, колкото може.
Наталия обхвана Моли по-здраво и погледна предизвикателно и Александър, и Евгений:
– Гледайте да не правите сцени.
– Даже не ми е хрумвало – сви рамене Александър. – Е, какво накара рогатия, искам да кажа мама, да напусне безценното си лозе?
След миналогодишните скандали Густав и Ебба де ла Грип се бяха преместили, или избягали – в зависимост от какъв ъгъл се погледне историята. През лятото Густав с бързо темпо загуби властта над „Инвестум“, отрече се от Наталия като незаконна дъщеря и след това взе че на стари години се прочу с изпълнение на някои от най-расистките атаки, чувани някога в шведския обществен живот. Александър знаеше – все пак той си беше циник до мозъка на костите, – големият проблем не беше, че Густав е нарекъл хората цигани и диваци. Беше по-зле за него – бе проявил лошия вкус да се остави да бъде разобличен. Избликът му беше записан и пуснат в интернет. Когато Александър провери за последно, прословутото видео наближаваше четири милиона гледания. По същото време Александър научи и че Густав е потулил брутално изнасилване, извършено от Питър преди години. Последните му останали чувства към баща му изчезнаха в онзи миг. Завинаги. За него този човек беше мъртъв.
С майка му беше малко по-сложно, тъй като Наталия настояваше с опитите да изгради някаква връзка с нея. Александър знаеше, някъде дълбоко в душата си, че повече обича Наталия, отколкото недолюбва майка им. Уравнението беше почти невъзможно, понеже чувствата му към Ебба въпреки всичко бяха на ръба на омразата. Той я наблюдаваше. Спомняше си как го изоставяше, за да отиде при някой от своите „приятели“. На колко години беше първия път? На четири? Наталия не знаеше нищо за това. Никой не знаеше. И той предполагаше, че вече няма и значение.
– Мама дойде в Швеция за кръщенето – обясни Наталия. – Ще остане в града няколко седмици. Моля те, не можеш ли поне да се опиташ? Беше направо съкрушена, че ти дори не се обади за Коледа. Нито за Великден. За нея е голяма стъпка да остави татко във Франция и да дойде тук сама.