Бедата с всички извънземни, които бе виждал, беше следната: те или искат да те изядат, или — да ти пускат музика, докато станеш по-добър човек. Никога не се натъкваш на такива, дето искат от тебе нещо съвсем обикновено, например, да им дадеш косачката назаем.
Клатето, Йонеса и Бигмак се опитваха да кибичат до фонтана със скулптурите, но всъщност по-скоро се мотаеха около него. Йонеса беше облечен със същите сиви панталони, с които ходеше и на училище. Не можеш да кибичиш по сиви панталони. Клатето пък още се влачеше с онези слънчеви очила, само дето не бяха слънчеви, защото той тъй и тъй трябваше да носи очила — бяха от ония, фалшивите слънчеви очила за туристи. Освен това не съвпадаха по размер с очилата отдолу и бяха протрили червени белези върху носа му. И беше облечен с анорак. Клатето сигурно беше единственият човек в цялата вселена, който все още носеше анорак. А пък Бигмак, в добавка към камуфлажните си гащи и фланелката с Терминатор отпред и с изписан с химикалка надпис „Блекбърийските скинове“ отзад, се беше окичил и с колан, направен изцяло от гилзи на патрони. Изглеждаше много тъпо.
— Йо, пичове! — поздрави Джони.
— От цяла вечност киснем тука! — отвърна му Йонеса.
— Пропуснах си спирката и трябваше да се връщам пеша — обясни Джони. — Нещо се бях замислил. Кво става?
— Какво искаш да кажеш: „Кво точно става?“ или „Ей, пич, ко стаа, бе?“ — обади се Клатето.
— Кво точно става? — поясни Джони.
— Искам да се отбия до „Джей и Джей софтуер“ — отговори Клатето. — Може да са получили „Космически салфетки за кафе“. В „Бръммм!“ имаше рецензия и там пишеше, че защитата им била наистина непробиваема.
— А споменаваше ли се дали играта струва нещо? — поинтересува се Бигмак.
— На кого му пука?
— Някой ден ще те хванат — рече Йонеса.
— И като те хванат, веднага ти предлагат работа в „Силиконовата долина“ — да проектираш антипиратски програми — ухили се Клатето. Очите му светнаха зад двата чифта дебели стъкла. Клатето си мислеше, че Калифорния е онова място, където отиват добрите хора, след като умрат.
— Не позна. Просто се вкарваш в беля и те съдят — възрази му Йонеса. — И ченгетата ти прибират всичките компютри. Във вестника го пишеше.
Влачеха се безцелно към компютърния магазин.
— Веднъж гледах един филм… Та там се разправяше за едни компютърни игри и ако наистина си добър, извънземните пристигаха да те приберат и после трябваше да управляваш космически кораб и да изтрепеш цяла флотилия лоши извънземни — обади се Бигмак.
— И изтрепа ли ги? Искам да кажа, изтрепаха ли лошите извънземни във филма?
Бигмак изгледа Джони, сякаш беше нещо мръднал.
— Много ясно. Че как иначе! Щеше ли да има смисъл?
— „Само ти можеш да спасиш човечеството“ — рече Джони.
— Кво?!
— Играта бе — намеси се Клатето.
— Но по обложките на игрите винаги пише нещо такова! — обясни Джони. „Освен ако не ги взимаш от Клатето — добави той наум. — Тогава получаваш само гола дискета.“
— Ъ-хъ. Мммда. Вярно бе. Че що не?
— Искам да кажа, не пише: „Само тебе ще те напъхат в една Машина, дето струва милиарди лири и в която има повече копчета, отколкото някога си виждал, и хиляда обучени вражески пилоти ще те разпертушинят на парченца, защото всъщност ти не знаеш как се управлява“.
Минаха покрай сладоледаджийницата на мистър Зипи.
— Като че ли не става — обади се Клатето. — Хич не виждам някога да започнат да продават игра, която да се казва „Надупчен на решето“.
— Още ли си имаш неприятности вкъщи? — поинтересува се Йонеса.
— Затишие — отговори Джони.
— Понякога това е по-зле от буря.
— Така си е.
— То не е чак толкова зле вашите да са разведени — включи се и Клатето. — Само дето биваш разкарван по повече музеи, отколкото е здравословно.
— Извънземните още ли ги няма? — попита Йонеса.
— Ъ-ъ. В играта поне ги няма.
— Още ли ги сънуваш? — попита Клатето.
— Нещо такова.
Някаква лелка, която раздаваше листовки за „Големи икономии — двойно боядисване“, в отчаянието си пробута една на Йонеса. Той я пое със сериозен вид, благодари, сгъна я на две и я пусна в джоба си. Йонеса винаги правеше така. „Не се знае кога ще ти потрябва“ — така разправяше. Някой ден можеше да му се прище да тегли една двойна боя на операционната и тогава щеше да е в добра позиция — ще може да сравнява предложенията и да избира.
— Някой гледал ли е снощи войната по телевизията? — обади се Бигмак. — Отиде, та се не видя, а?