След това протегна ръка напред, кимна на момичето и тържествено се отправи към единия от компютрите на магазина — онзи, чиято клавиатура беше покрита с толкова много отпечатъци от пръсти, че буквите вече не си личаха.
Всички наблюдаваха в мълчание как той зареди върнатото от момичето копие. Музиката засвири. Заглавието се раздипли върху екрана — също като това на „Междузвездни войни“. Обичайните истории: „Могъщата флота на Скрий Уий е нападнала Федерацията (за която и Федерация да ставаше дума) и само ти…“
А после — космос. Компютърен космос — един такъв черен — и чат-пат преминава по някоя звездичка.
— При първата мисия трябва да се появят шест кораба — обади се някой зад Джони.
Мистър Пейтъл му се озъби. След това предпазливо натисна един клавиш.
— Току-що изстреляхте едно торпедо в нищото, мистър Пейтъл — обади се Клатето.
Най-накрая мистър Пейтъл се предаде и размаха ръце във въздуха.
— Как ги намирате онези работи, дето стреляте по тях? — попита той.
— Те ви намират — обади се някой. — Досега да сте умрели.
— Видяхте ли?! — извика момичето. — Космос и нищо друго! Часове наред я държах включена — напразно! Космос и толкова!
— Може би не си постоянствала. Вие, хлапетата, не знаете какво означава думата „постоянство“ — възрази мистър Пейтъл.
Клатето хвърли поглед на Джони над главата на магазинера и вдигна вежди.
— Това означава упорито да се опитваш да направиш нещо — услужливо се обади Джони.
— О, да, прав си. Е, завчера аз си прекарах цялата вечер в упорито опитване и пак нищо не намерих.
Мистър Пейтъл разопакова внимателно новото копие. Целият магазин го гледаше как пъха дискетата във флопито.
— Е, да видим сега как изглежда играта, преди да я е разбъзикал мистър Клати — рече той.
Заглавието се раздипли на екрана. После потече историйката, каквато си я знаеха. И инструкциите.
И космосът.
— Ей сегичка ще видим… — процеди мистър Пейтъл.
Пак космос.
— Тази ми я докараха едва вчера!
Още космос — и още, и още — колкото си щеш. Той, космосът, си е такъв.
Мистър Пейтъл вдигна обложката, огледа я внимателно… Но нали всички го бяха видели как маха целофана…
Отишли са си — помисли си Джони. — Дори и от новите игри.
Всички до един са си отишли.
Целият магазин се хилеше. Но Клатето и Йонеса се бяха втренчили в него.
4. „УМИРА СЕ САМО НАУЖКИМ“
— Според мене… — замисли се Бигмак. — Според мене…
— Да? — насърчи го Йонеса.
— Според мене… Роналд Макдоналд2 прилича на Исус Христос.
Бигмак ги правеше тези работи. Понякога излизаше с някое такова голямо, бавно умозаключение, което предполагаше известен период на задълбочено мислене. Беше като с планините: Джони знаеше, че те се образуват, когато два континента се блъснат един в друг, но никой никога не го беше виждал в действие.
— Тъй ли? — обади се Йонеса с много учтив глас. — И защо мислиш така?
— Ами погледни ги всичките тия реклами. — Бигмак замахна неопределено към останалата част на закусвалнята. — Значи, отиваш в някакъв щастлив край, където има езера от бананов млечен шейк и… и дървета, целите покрити с пържени картофки. После… тоя, Крадецът на хамбургери. Той е Дяволът.
— Мистър Зипи си е сложил за реклама огромен говорещ сладолед — вметна Клатето.
— Това не ми харесва — обади се Йонеса. — Не бих се доверил на сладолед, който се опитва да те навие да ядеш други сладоледи.
Случваше се да си приказват така часове наред, когато имаше тема, която не им се искаше да захващат. Но сега май вече си бяха изприказвали всичките такива приказки.
Погледнаха мълчаливо Джони. Почти не беше докоснал хамбургера си.
— Вижте, нямам представа какво става — рече той.
— На „Гоби софтуер“ наистина ще им се скофти, като разберат каква си я забъркал — ухили се Клатето.
— Нищо не съм забърквал! — кипна Джони. — Не съм аз виновен!
— Може да е вирус — намеси се Йонеса.
— Дума да не става — възрази Клатето. — Имам сума ти вируси. Те просто прецакват компютъра. Не ти прецакват мозъка.
— Могат — възрази Йонеса. — С разни трепкащи светлинки и тям подобни. Нещо като хипноза.
— А преди ми разправяше, че аз съм бил измислил всичко! Бил съм проектирал фантазии!
— Това беше преди дъртият Пейтъл да пробва половин дузина игри. Радвам се, че го видях това нещо. Знаеш ли, че той всъщност й даде ново копие и й върна парите?!
Джони се усмихна притеснено.
Клатето чукаше с пръст по масата. По-точно отчасти по масата, отчасти в локвичка сос за барбекю.
— Не, аз все още съм на мнението, че това е нещо, което „Гоби софтуер“ са заложили във всички игри. Ама да ви кажа, идеята с вируса ми харесва — рече той. — Хора, които прихващат вируси от компютри?! Върхът!