Майката на Кърсти затвори телефона.
— Никой не вдига — обяви тя.
— Той май спомена, че баща му работел до късно, а майка му понякога оставала след работа — обясни Кърсти. — Както и да е, докторката каза, че, общо взето, бил добре, нали? Бил просто изтощен — така каза. Тя какво му даде?
— Някакво приспивателно. Каза, че не спял достатъчно. Едно дванайсетгодишно момче има нужда от много сън.
— Той наистина има нужда — кимна Кърсти.
— А ти каза, че не се хранел добре. Но откъде го познаваш?
— Ъ-ъ… — подхвана Кърсти, след това се усмихна. — Ами оттук-оттам…
Майката на Кърсти изглеждаше доста разтревожена.
— Сигурна ли си, че не е… нещо тука… в главата — и тя завъртя пръст до слепоочието си.
— Съвсем си е наред — викна Кърсти от стълбите. — За тука не знам, обаче в главата му всичко си е на мястото.
Тя отвори вратата на гостната и погледна вътре. Джони спеше дълбоко, облечен в пижамата на брат й. Изглеждаше много малък. Да се смаеш направо колко мънички ти изглеждат дванайсетгодишните, когато си на тринайсет.
После тя се прибра в стаята си, съблече се и се пъхна между чаршафите.
Раничко беше. Но тази вечер си беше доста напрегната.
Той се оказа от онези, които вечно губят. То си му личеше. Обличаше се като такъв. От онези, дето само се моткат. От онези, дето най-често казват „ъ-ъ-ъ…“ и преминават през живота, като се мъчат да останат незабелязани.
Тя не беше от тях. Откакто се помнеше, я караше така, сякаш над планетата постоянно е увиснала дебела червена стрелка, която сочи точно къде се намира тя.
Но, от друга страна — той така упорито се беше опитвал… Хващаше се на бас, че е плакал, когато Извънземното от филма на Спилбърг е умирало.
Облегна се на лакет и се загледа в плакатите.
Опитите не бяха важното.
Победата — ето кое беше важното. Че иначе защо да се опитваш?
— Заклещила си се?! Ама ти си извънземно! — сопна се Джони. — Извънземните не се заклещват във въздушните шлюзове! Това всеки го знае!
Той се дръпна заднешком в един страничен тунел и се обърна.
— Извинявай. Аз май че съм от сбърканите извънземни — отговори му Капитанката. — Назад мога да се върна, ала съм вазпрепятствана да се придвижвам напред.
— Добре. Давай обратно към второто кръстовище, което минахме. И без това не знаем къде сме.
— Не — отвърна Капитанката. — Аз поне знам. Тука си пише: "възел Л К Ж ".
— А знаеш ли къде е това?
— Не.
— Веднъж гледах един филм и там един пришълец се промъкваше по въздушните канали на един космически кораб и си излизаше, където си поиска! — каза с упрек Джони.
— Имал е карта, без съмнение — отвърна Капитанката.
Джони изпълзя зад един ъгъл и откри там…
…решетка.
От другата й страна като че ли не мърдаше нищо. Отвинти болтовете и решетката издрънча на пода.
Отвън имаше коридор. Скочи на пода, обърна се и помогна на Капитанката да се измъкне от дупката. Скрийуийците може и да бяха потомци на крокодили, но крокодилите предпочитат да се изтягат по песъчливи брегове. За промъкване през тесни дупки не ги бива много.
Кожата й беше суха и студена, като коприна.
Наоколо не се навъртаха никакви скрийуийци.
— Сигурно са във военния отсек — предположи Джони.
— Ние винаги сме във военния отсек — навъсено рече Капитанката и отупа прахта от люспите си. — Това е коридор О. А сега трябва да стигнем до мостика, нали?
— Те няма ли просто пак да те затворят? — попита Джони.
— Според мене, няма. Неподчинението на разполагащата с всички правомощия власт не ни се удава лесно. Главният артилерийски офицер е много… убедителен. Но щом ме видят, че пак съм на свобода, те ще се предадат. Или поне повечето ще се предадат — додаде тя. — Но сигурно с Главния артилерийски офицер ще видя доста зор. Той все сънува величие и слава.
Тя се затътри по голия коридор, като се държеше близо до стената. Джони се мъкнеше подире й.
— Това, сънищата, са измамно нещо — рече той.
— Да.
— Но когато играчите започнат пак да стрелят, те ще се пробудят, нали? И скоро ще прозрат накъде ги води той?
— Ние имаме една такава пословица… — каза Капитанката. — „СкийджийшийджуийДЖИЙйий.“ Което ще рече… — тя се замисли за миг. — „Когато яздиш джий — шестокрако питомно ездитно животно, способно да изпълнява прости нареждания, но традиционно известно с лошия си нрав, — то е по-лесно да останеш на гърба му, отколкото да скочиш от него; следователно, по-добре е да се довериш на джий, отколкото да рискуваш да те нападне ДЖИЙйий с яките ритници, което лесно би надбягало един скрийуийец, хукнал пеш.“ Е, разбира се, на нашия език звучи малко като че ли ти се карам.