Двамата приближаваха огъня. Едва сега можеше да ги разгледа по-добре. Единият беше висок, едър, усмихнат дружелюбно. Другият все още чистеше дрехите си от пръстта, беше си огънал шапката и тупаше панталоните. Когато видя Деймиан, гологлавият спря: очите му се ококориха, като че ли пред него стоеше призрак и се обърна към приятеля си:
— Не ми прилича на мъртвец, а ти каза, че бил мъртъв?!
— Ти си най-тъпото магаре, което някога съм виждал, Билибоб! — ревна в отговор другият, извади бързо оръжието си и го насочи към Деймиан.
Билибоб също извади пистолет, но се забави, докато го намери, и тутакси го насочи към Хлапето — то стана бавно, вдигна ръце встрани от джобовете, за да покаже, че не е въоръжен и няма намерение да им създава проблеми. Лицето му отново беше безизразно, гледаше ги невъзмутимо. Не се страхуваше. Това подразни Деймиан — по всичко личеше, че му предстои среща с онези, които бяха нападнали дилижанса, и че трябва да разчита единствено на себе си. Хлапето си даде вид, че това не го засяга…
— Нямаш право да ме ругаеш така, Винс — оплака се Билибоб, — грешката беше твоя. Следващия път, преди да кажеш, че някой е мъртъв, първо се увери, а не после да ме плашиш до смърт!
— Млъкни, Билибоб, и без това си затънал до шия!
Но думите на Винс не бяха разбрани правилно — вместо това Билибоб погледна към краката си, за да види в какво беше „затънал“. Винс забеляза тази проява на глупостта на своя съдружник, присви очи, бутна с лакът Билибоб и му показа къде трябва да гледа — към техните жертви. Усмивката му отново цъфна:
— Е, сега можем да поседнем, преди Билибоб да поправи грешката си. Ти вече нямаш нищо интересно, господинчо. Ами ти, хлапе?
За миг Деймиан помисли, че те познават момчето — извикаха го по име. После обаче се досети, че обръщението е по-скоро свързано с възрастта на момчето, отколкото с името. Пък и когато не знаеш името на едно момче, обикновено се обръщаш към него с „хлапе“.
— Нещо интересно, а? — замисли се момчето. — Ами имам кафе и купа тесто, готово за пържене в тигана, ако това имате предвид.
Отговорът му предизвика смях у Винс:
— Всъщност, интересува ме, но трябва да имаш и нещо друго в джобовете, нали?
— Да, там държа това…
Както говореше, Хлапето изведнъж извади онзи същия револвер с такава бързина, че нито Деймиан, нито двамата натрапници можаха да видят кога свали ръцете си. Хлапето не просто извади револвера, но стреля с него. Дали беше улучил, нямаше значение. Намерението му беше да улучи Винс, защото оръжието му беше насочено към Хлапето. Ако целта му беше да го обезоръжи, то имаше дяволски късмет — куршумът просвистя покрай пистолета на Винс, той изрева от болка и го изпусна. Не беше тежко ранен, куршумът само го одраска по ръката, но това беше достатъчна причина, за да изругае и да завие от болка. Билибоб гледаше втренчено приятеля си, устата му беше отворена, на лицето му беше изписан истински ужас. Хлапето се възползва от ситуацията — промъкна се до него и опря дулото в носа му. Добре че Билибоб излезе голям глупак, в противен случай щеше да стане престрелка, Деймиан седеше точно между тях. Ако натрапникът беше отговорил на огъня, той щеше да стане мишена за куршумите и на двамата. Деймиан побърза да се отмести, опомни се и стъпи на крака. През това време Хлапето вече беше прибрало оръжието от безжизнените ръце на Билибоб и вдигна другото от земята. Деймиан не можеше да повярва на очите си — момчето беше обезоръжило двамата престъпници, без да се пролива кръв и въпреки това лицето му беше спокойно и невъзмутимо. Изглеждаше като човек, който току-що е бил в храстите, за да се облекчи, а не като човек, който е „освободил“ двама убийци от оръжията им.
Хлапето подхвърли на Деймиан единия пистолет, другия пъхна в кобура си. Неговият беше в дясната му ръка и го размахваше, докато говореше:
— Сядайте и сложете ръцете си на тила! Не ми създавайте проблеми, защото ще взема да реша, че е по-лесно да ви гледам мъртви, отколкото живи. Достатъчно работа имам, не ме принуждавайте да избера лесния начин и да се освободя от излишния товар.
Деймиан не можа да чуе добре за какъв товар ставаше дума, но по всяка вероятност момчето имаше предвид излишното оръжие… Гласът на Хлапето стана по-тих.