— Достатъчно грижи си имам — не мога да се разделя на две!
— Но аз мога, и ти го знаеш. Една трета от ранчото е моя, нали? Аз имам пълното право да…
— Ти дори нямаш осемнадесет години, Кейси!
— Какво общо имат годините, бих искала да знам? Освен това, ще ги навърша само след няколко месеца!
— Да. Тогава ще мислиш за женитбата и как да създадеш свое собствено семейство, но ако си ангажирана изцяло с управлението на ранчото, това няма да стане…
— Женитба! — ядосано отговори момичето. — Татко, имам предвид само няколко години, докато Тайлър завърши колежа. Знам всичко за работата в ранчото — нали ти си ме учил как да превъзмогвам трудностите, пък и сам се убеди в това…
— Да. Това беше най-голямата грешка в целия ми живот!
Шандос, като че ли говореше на себе си. Къртни, която дотогава мълчеше, се обади за първи път:
— Не, не беше! Винаги си искал тя да може да преодолее всяка една трудност, ако ни няма или ако не може да разчита на нас.
— Точно така, ако ни няма! — допълни Шандос.
— Искам да се заема с това! Кажи ми поне една основателна причина, поради която не си съгласен? — настояваше Кейси.
— Значи изобщо не си ме слушала досега, малката ми! — намръщи се Шандос, но въпреки това продължи. — Ти си прекалено млада, жена си, а и четиридесетгодишните кавгаджии от „Бар М“ едва ли ще се съгласят да изпълняват твоите заповеди. Освен това ти си на такава възраст, когато трябва да си избереш съпруг. Кой ще се ожени за теб, ако непрекъснато се ровиш в сметките на ранчото, а вечер се прибираш миришеща на пот и мръсотия?
Кейси се изчерви не толкова от неприличните думи на баща си, колкото от яд и безсилие.
— За каква женитба говориш, татко! Та тук няма един мъж, който по някакъв начин да ми е направил впечатление през последните две години! Или ти просто искаш да се омъжа, независимо за кого? Ако това искаш, мога още сега да намеря дузина кандидати. Ако такава е цената, която искаш, още утре ще се хвърля на врата на първия срещнат!…
— Не бъди безочлива, Кейси!
— Говоря абсолютно сериозно! — настояваше момичето. — Ти ще позволиш на съпруга ми да управлява ранчото, нали? Това за теб е напълно приемливо. Добре тогава, няма да се бавя с избора на кандидат…
— Не, няма да постъпиш така с нас, няма да се омъжиш само защото искаш да се добереш до управлението и до сметките!
— Само след няколко месеца ще имам всичко това, татко! Соутуф е наполовина сляп, ако още не си разбрал. Ти продължаваш да го затрупваш с камари от счетоводни книги, а от това той не се чувства по-добре — напротив, разболява се още повече.
Шандос се изчерви, без съмнение от гняв.
— Защо никой не ми е казал?
— Защото всеки път, когато Соутуф идва е коня си, за да се срещне с теб, ти все излизаш някъде да се разходиш. Питал ли си се някога защо той е избрал да дойде най-напред тук, в ранчото „Бар М“? Или теб изобщо не те е грижа за съдбата на „Бар М“?! Защо толкова искаш да видиш ранчото разорено? Не е ли твърде скоро след смъртта на дядо?!
— Кейси, за Бога! — умоляваше я Къртни.
Кейси пребледня. Разбра, че бе отишла твърде далече и преди баща й да се опомни, вече беше избягала от стаята. Къртни се опита да убеди Шандос да прости на момичето, което просто е дало воля на чувствата си. Стиснал устни, той нервно излезе след Кейси, но не я последва. Заобиколи къщата и пое по най-краткия път към конюшнята, докато тя тичаше в противоположна посока.
Къде беше сгрешил?! Защо допусна спорът да приключи по този начин? Защо Кейси избяга, за чия вина искаше да загатне? Защо беше непреклонна пред решението на баща си?! Трябваше да й обясни защо не одобрява избора й, но спокойно. Трябваше да убеди Кейси, че ако се провали, той няма да понесе да я види наранена, въпреки че тя беше твърдо решена да рискува. Мъжете, които се грижеха за добитъка, може би щяха да я приемат за известно време — за тях тя беше внучката на Флетчър. Ако обаче бъдат назначени нови работници, които не я познават, не са познавали и Флетчър, много скоро щяха да започнат разногласия. Може би щеше да бъде по-различно, ако тя беше възрастна жена или пък вдовица… Повечето мъже не биха приели жена да ги ръководи, да изпълняват нарежданията й. Едва ли щяха да приемат безрезервно едно младо момиче.
Шандос не спомена нито една от тези причини пред Кейси, поне не толкова ясно, че да го разбере. Къртни ще трябва да поговори с нея, тя знаеше как. Сигурно щеше да изчака ден-два, докато момичето се успокои, защото когато чувствата надделееха над разума, Кейси беше непредсказуема.