— Извинявай! — каза Кейси и се постара да изглежда засрамена.
— По дяволите, мога сам да се грижа за себе си! Отсега нататък аз решавам какво ще правим, ако попаднем в подобна ситуация! Надявам се, че нямаш нищо против?!
Кейси вдигна рамене и седна на мястото си. Нищо не каза. Щял да се грижи сам за себе си, ще видим! Не се изисква голямо геройство, за да стреляш във въздуха, това няма да те спаси при нападение. За нея беше без значение колко патрона ще похаби Деймиан. Но отсега нататък наистина няма да му помага, нека сам се защитава.
След като изстреля и четвъртия патрон, Деймиан се обърна към нея и продължи да крещи:
— Трябваше да задържиш поне един от тях! Откога започна да освобождаваш престъпници, вместо да ги залавяш?
— Откакто ме нае да открия един убиец. Не ти ли дойде наум, че ако вземем пленници, ще се забавим и задачата ми ще пропадне?
— Нямаше да ти отнеме никакво време, ако ги беше застрелял! Точно това заслужават те!
— Имаш късмет, че не улучи нито един от тях; сега си разгневен, затова го казваш, но после съвестта ти няма да ти даде покой!
Деймиан погледна през прозореца за миг и самодоволно се усмихна. Кейси също отиде до прозореца. Искаше да се увери, че не е улучила нито един от бандата. Крадците се отдалечаваха все по-бързо и убити нямаше.
Кейси се усмихна, Деймиан сам беше направил така, че да стане за смях, но тя нямаше да каже нищо повече.
— Ще отида да видя какъв е проблемът с релсите и доколко е сериозен.
Въпросът на Деймиан я накара да се спре.
— Защо реши, че са каубои?
— По кожените панталони. Каубоите ги носят обикновено след като цял ден са работили във фермата. Освен това момчето беше нервно. Очевидно му е за първи път — или е било отчаяно, или се е съгласило, когато е било пияно.
— Много неща знаеш, Кейси! — присмя се Деймиан.
— Е, затова пък не винаги съм прав. Но рядко греша.
Кейси излезе от купето. Деймиан тръгна след нея. Опитваше се да я стигне, но нейните крачки бяха бързи и големи.
— Винаги ли бързаш толкова? — попита Деймиан.
— Не съм се замислял — отговори Кейси и чак тогава се обърна към него. — Предполагам, че то е, защото искам да порасна бързо.
— Е, когато пораснеш, ми се обади.
— Ти наистина днес кипиш от желание да се заяждаш! Напомни ми да те пазя да не се излагаш повече. За този сарказъм може да платиш с живота си.
Сега беше ред на Деймиан да се ядоса, но Кейси не му даде възможност да продължи. Просто забърза още повече. Когато стигнаха локомотива, всички пътници бяха там, а машинистът тъкмо казваше, че се налага да се върнат до най-близкия град, докато изчакат релсите да бъдат ремонтирани.
Всеки момент Деймиан щеше да изпадне в нервна криза. Кейси забеляза това и реши да отклони вниманието му:
— Във влака ли ще останем или предпочиташ да тръгнем по релсите с конете и да вземем влак в следващия град? Иначе ще се забавим.
Преди Деймиан да се опомни, Кейси вече беше взела решението.
— Хайде да се качваме на конете!
Тринадесета глава
Стигнаха едва привечер. Трудно беше да се каже дали това беше град, но със сигурност някой ден можеше да стане. Имаше няколко заведения до гарата: кръчма, ресторант, голям магазин за хранителни стоки, хлебарница, телеграф, а до тях — хотел само с две стаи.
Кейси отиде да докладва за обира и извадените релси, а Деймиан тръгна към хотела, за да уреди стаите. След това се срещнаха пред хотела.
— Следващият влак ще бъде едва след около седмица — съобщи тя. Беше отчаяна. — Ще им трябва доста време, докато ремонтират линията, за да може да мине влакът.
— Предполагам, че нямат дори дилижанс — въздъхна Деймиан.
— Не, но по-лошото е, че нямат и конеферма, за да си купиш кон, а най-близкото ранчо е на един ден път от тук. Не се знае, обаче дали ще имат коне за продан — не си струва да си губим времето да ходим до там.
Деймиан беше разочарован. Огледа се и каза:
— Значи сме заточени тук за цяла седмица?
— Освен ако не искаш да тръгнем с моя кон. Нямам нищо против, но много скоро Стария Сам ще се измори от двойния товар.
Деймиан се усмихна.
— Аз също имам лоши новини. В хотела свободната стая е само една, ще трябва да се настаним заедно.
Кейси изтръпна. Да бъде заедно с него в една и съща стая цяла седмица?! Една нощ би изтърпяла, но цяла седмица, не!
— Ще ти намеря кон! — каза тя и се опита да не проличи по тона й отказа за нощуването. Вече беше видяла няколко коня пред бара.