Осем пъти! Не беше ли много, помисли си Кейси, но нищо не каза.
Точно тогава се появи Деймиан. Втренчил поглед в невероятно красивата гостенка, изглеждаше пълен глупак, дори забрави да слезе от коня. Кейси започна да му обяснява коя е дамата, но той нито я чуваше, нито виждаше, вниманието му беше изцяло погълнато от красотата на Лола.
Мис Милър също забеляза колко привлекателен мъж беше Деймиан, двамата не откъсваха очи един от друг. Отвратително, помисли си Кейси, но кой се интересуваше от мнението й…
— Казах на Лола, че може да пътува с нас до следващия град — бяха единствените думи на Кейси, които Деймиан чу.
— Разбира се, ще язди с мен.
Колко бързо го изрече! Сигурно щеше да го направи. Справяше се добре с понито, но самата идея подразни Кейси и тя побърза да отговори:
— Ще бъде прекалено тежко за понито — допълнителният товар няма да е по силите му и ще ви хвърли на земята. По-добре да язди с мен.
Той кимна. Поне не се противопостави на думите й, но Лола като че ли не беше съгласна…
Чак сега Деймиан слезе от коня и хвърли пред Кейси улова. Не я погледна. Очите му бяха вперени в Лола. Представи се вяло, но целуна ръката й. Кейси се обърна на другата страна.
Останалата част от вечерта Деймиан и Лола непрекъснато разговаряха, свързваха ги много общи неща — начина на живот, средата. Никой не обърна внимание на Кейси, само от време на време Лола питаше по-скоро от учтивост, отколкото от интерес:
— Надявам се, че не сме те отегчили, господин Кейси?
— Тя не е господин! — каза Деймиан без дори да помисли.
Това беше достатъчно Кейси да избухне. Не можеше да повярва, че го каза! Добре, че Лола не обърна внимание на думите му, а просто допълни:
— Не бъди глупав! Мога да разпозная един мъж от една жена.
Никой не се засмя заедно с нея. Чак тогава Лола се вгледа в Кейси, като че ли я изучаваше. Беше притеснена и объркана.
Нито за миг Кейси не погледна към нея, очите й бяха пълни със злоба, имаше желание да застреля Деймиан. Пъргаво скочи на крака и каза:
— Искам да поговорим насаме! — И се отдалечи.
Той я последва — слава на Господа!
— Чакай, нищо не виждам!
Тя спря. Бяха достатъчно далече от огъня. Лола нито ги виждаше, нито ги чуваше в тъмната нощ.
— Аз също не виждам в тъмнината, следвай силуета ми.
— Добре, щом казваш…
Кейси не го удостои с отговор. Когато Деймиан приближи, тя заби юмрука си в гърдите му.
— Защо, по дяволите, й каза! Да не мислиш, че трябва всеки да знае тайната ми! Не я интересува коя съм! Не е нейна работа да се бърка! Ако исках да знае, щях сама да й кажа, но аз не искам, разбра ли!
— Обидена ли си ми, Кейси?
На всичкото отгоре се подиграваше, като че ли нямаше причина за нейното раздразнение! За кой се мисли той, по дяволите?!
Кейси не се сдържа и се нахвърли върху него с юмруци.
Но… Откъде виждаше ръцете й?! Как успяваше да избегне ударите й?!
Деймиан хвана Кейси така здраво, че тя не можеше да помръдне. Това му беше достатъчно, за да я накара да се успокои.
Шокирана от силата му, Кейси замръзна. Допирът до неговото тяло беше нещо, което досега не й беше се случвало!
В следващия миг Деймиан вече беше наклонил главата й назад и я целуваше…
Двадесета глава
Случайност или не… Целувката на Деймиан още повече разтърси Кейси, върна я към същността й… Той беше вкусил устните й, вътре в нея нещо се преобърна, пулсът й се ускори, сърцето й биеше лудо. Тогава Деймиан нежно я погали с устни по бузата и я отдръпна от себе си:
— Стана случайно… Повече няма да се повтори…
Тръгна обратно към огъня.
Кейси беше все още замаяна… Дори не можеше да определи какво точно изпитва…
Деймиан седна отново до огъня и продължи да разговаря с Лола. Сякаш нищо не се беше случило…
Кейси избра един по-объл камък, седна и си оправи косата. Беше объркана. Трябваше да обмисли някои неща. Безспорно Деймиан я привличаше, но не беше си и помисляла дори, че този факт ще предизвика толкова силни чувства у нея. Желаеше целувките му. Желаеше… не, страхуваше се от онова, до което биха могли да доведат целувките.
Какво значение имаше! Та той беше един обикновен пътешественик, който нямаше търпение да се прибере вкъщи, да се върне в своя свят, към своя начин на живот, а нейният му беше чужд.