Защо я гледаше така?!
Беше ли необходимо да продължава да мисли за него?! Дали нямаше да бъде по-добре да се придържа към отношенията, които вече бяха установени помежду им?! Съвсем скоро щеше да се раздели с този мъж. Всеки ще поеме по своя път, пък и той едва ли се интересува от нея… Добре, че Лола беше с тях, така поне нямаше да има опасност от други подобни случайности… А и Деймиан очевидно бе заинтригуван от присъствието й.
Трябваше да бъде благодарна на Лола, че се появи. Сега Деймиан беше погълнат изцяло от нея и не обръщаше внимание на Кейси, като че ли тя не беше там. Но защо чак толкова много я пренебрегваше…
На другия ден всички надежди на Кейси рухнаха. Лола нямаше никакво намерение да се разделя с тях. Влакът, който отиваше на юг мина покрай тях, а те стигнаха града, където спираше след около час. Беше същият влак, с който бяха пътували и те, техният вагон беше отново прикачен в края на композицията.
Разбира се, той щеше да покани Лола да пътува в тяхното купе, нали отиваха в един и същи град. Какво можеше да каже Кейси! Не биваше да се издава, че ревнува…
Докато стигнат Форт Уърт, отношенията бяха коренно променени. Младата лейди като че ли беше спечелила деветия си годеник.
През цялото пътуване Деймиан се ядоса на Лола само веднъж, когато стана ясно, че тя познава майка му. Все пак бяха, живели в Чикаго и средите, в които се движеха, бяха едни и същи…
Кейси разбра, че Деймиан не желае да говори за майка си, не му беше приятно да се споменава името й. Лола обаче не забеляза, дори продължи да разказва за първия й съпруг, как след това овдовяла, омъжила се втори път, но сега живеела сама в голямата си къща и Деймиан непременно трябвало да я посети.
Деймиан нищо не каза. Стана и излезе навън. Кейси се беше разположила удобно в креслото си и когато Лола въпросително погледна към нея, тя само каза, че има и такива хора, които не знаят кога да спрат да приказват.
Лола, която обикновено не слушаше никой, а непрекъснато говореше, попита с недоумение:
— Сега пък какво му стана?!
Кейси вдигна рамене, усмихна се и каза:
— Сигурно се е развълнувал.
Лола се нацупи и започна нервно да си вее с ветрило.
— Предполагам. Тук е много горещо, нали? Той също ме разгорещи, ако разбираш какво имам предвид.
Кейси не разбираше, пък и не искаше да разбере. Лола не обърна внимание на вида й и продължи да мисли на глас:
— Сигурно и аз му въздействам по същия начин, което е добре, дори много добре. Хубава двойка сме, нали?
Дали наистина искаше да й отговори?!
Лола беше много красива жена, но само красотата й не беше достатъчна, за да привлече вниманието на мъж като Деймиан. Той имаше други изисквания към жените, но кой можеше да бъде сигурен?!
Имаше нещо в Лола, което Кейси не беше забелязала досега — беше загрижена за Деймиан, пазеше го ревниво. Може би затова непрекъснато натякваше колко неприятно й беше самото присъствие на Кейси и то заради миризмата. Дори не се страхуваше да го признае в пред нея.
По време на последния обяд, малко преди да пристигнат, Лола дръпна Кейси настрани и й каза:
— Мисля, че ревнуваш, но Деймиан ме увери, че не се интересува от теб. Не че има някакво значение, но трябва да знаеш, че не си подходяща съпруга за него. Освен това когато искам нещо, постигам го. Така че мила, не се изпречвай на пътя ми!
Кейси не можеше да си представи поради каква причина Лола се чувстваше задължена да й признае всичко това. Дали беше абсолютно сигурна в думите си?! Затова не можа да й отговори веднага. Беше потресена от чутото. Лола се възползва от объркването й и побърза да се присъедини към Деймиан, който беше заел мястото си на масата. Кейси нямаше желание да прави сцени.
Това се случи предишния ден, но днес пристигаха във Форт Уърт — града, който все още носеше името на крепостта, дала начало на съществуването му. Кейси очакваше с нетърпение раздялата с Лола Милър.
Дамата помоли Деймиан да я придружи до къщата на чичо й. Кейси се сбогува веднага и тръгна към конете. След това си запази стая в един евтин хотел. Трябваше да събере някаква информация за Хенри Карътърс.
Когато Деймиан най-сетне я откри, Кейси вечеряше сама в ресторанта на хотела. Вече имаше доста, новини за Хенри, които беше решила да му каже на сутринта. По всичко личеше, че възнамерява да вечеря с възлюбената си и Кейси не се надяваше да го види вечерта…
— Защо си отседнала тук? — беше първото нещо, което й каза.
— Защото е евтино.
Той поклати глава.
— Трябва ли непрекъснато да ти напомням, че аз поемам разходите?!
— Едно скъпо легло е по-добре от две, Деймиан. Аз ще остана тук — отговори спокойно Кейси.