— Вече платих стаята ти в хотела, който не е далече от тук, но е по-добър.
— Ами иди и я откажи! — лицето й излъчваше все същото спокойствие. — И въобще какво правиш тук? Лола не те ли покани на вечеря?
Деймиан въздъхна и седна до нея.
— Да, покани ме, но аз отказах. Честно казано, няма да издържа още една вечер да слушам брътвежите й.
Кейси се задави с парчето месо, което дъвчеше. Деймиан я тупна по гърба и тя се изкашля. С пламнали от червенина страни тя каза:
— Внимавай, ще ми счупиш костите!
— Извинявай.
Изглежда думите й го обидиха, в тях не пролича никаква благодарност.
— Добра ли е храната тук?
— Не, но не е скъпа.
Деймиан се вгледа в очите й, после избухна в смях.
— Какво ти става, защо непрекъснато изтъкваш, че трябва всичко да бъде евтино? Знам, че печелиш добре, такава ти е работата — скъпо платена.
— Разбира се, но няма защо да го показвам. Когато приключа, трябва да имам някакви спестявания.
Деймиан я погледна учудено.
— Да не би да си решила да се отказваш вече?
— Да.
— Какво „да“?
— Ще се прибера вкъщи.
— Сигурно ще се омъжиш и ще си народиш много малки каубойчета.
Кейси не обърна внимание на сарказма му.
— Не, ще управлявам ранчото, което наследих.
Сега Деймиан беше изненадан.
— И къде се намира това ранчо?
— Това едва ли те интересува, Деймиан.
— Няма ли да ми кажеш?
— Не.
По лицето му ясно можеха да се прочетат гневът й раздразнението, предизвикани от кратките й отговори.
— Твоят човек Карътърс е на юг оттук. Предполага се, че е в Сан Антонио, но едва ли се е установил там.
Невероятно, но той я попита:
— Как успя да научиш всичко това?
— Минах през всички конюшни в града.
— Защо?
— Защото ако не е напуснал града с влак, а твоите детективи точно това са установили, той е тръгнал с кон. Открих човека, който му е продал кон. Описанието съвпада.
— А защо моите детективи не го откриха?
— Чиста случайност. Човекът, който му е продал коня, заминал на другия ден при родителите си за цял месец. Затова твоите хора не са го открили.
Деймиан като че ли не вярваше.
— А аз си мислех, че ще ни трябва цяла седмица, докато научим нещо.
— Аз също. Много лошо. Сега ще трябва да решиш — или ще преустановиш ухажването, или ще трябва сама да приключа тази работа.
Видимо Деймиан изглеждаше малко загрижен, че ще се наложи да изостави възлюбената си.
— Нямам избор, казах ти, че искам да бъда там, за да съм сигурен, че точно той е заловеният. Искам да се изправя лице в лице срещу него. Нещо друго откри ли?
— Да, купил си е шарен кон, така ще го открием по-лесно.
— Да го намерим по коня?
— Да. Освен това е разпитвал господин Мелтън — този, който му е продал коня, за новите градове на юг. Когато го попитал, защо, Карътърс отговорил, че има намерение да си купи цял град. Мелтън му казал, че идеята е грандиозна, но трудно осъществима. Насочил го да тръгне на юг — там сега прокарват железницата „Южен Пасифик“ и градовете никнат като гъби.
— Добре, какъв е планът ти?
— Ще тръгнем на юг към Сан Антонио и ще продължим да разпитваме за него. Може да се е установил на изток от града, но най-вероятно се е насочил на запад, ако наистина търси нов град. Надявам се да открием в Сан Антонио някой, който да потвърди предположенията ми.
— Влакът минава ли през Сан Антонио?
— Да, за съжаление.
— Признай си, Кейси, вагонът, който наех, е наистина комфортен — засмя се Деймиан.
Кейси обаче нямаше намерение да признава каквото и да било.
— Ако се движи по разписание, ще ни отнеме по-малко време с влак. Тръгва призори, така че ако трябва да се сбогуваш с някого, ще се наложи да побързаш.
— Всъщност чак сега усетих колко съм гладен.
Извика едно от момчетата и му поръча.
— Донеси ми… — Деймиан огледа вечерята на Кейси и каза:
— Донеси ми същото като неговото.
Кейси беше много изненадана.
— Така няма да ти остане време за обяснения с Лола.
Деймиан потупа рамото й и каза снизходително:
— Не си подходяща за сватовник, Кейси, защо не ме оставиш сам да се грижа за любовната страна на живота ми?
Сватовник? Ако не бяха в ресторант, щеше да го засипе с дъжд от обидни и остри думи, но сега не беше подходящо. Начинът, по който го погледна, беше достатъчен да накара Деймиан да застине на място.
Двадесет и първа глава
На другата сутрин Кейси имаше неприятна изненада. Точно срещу нея по средата на улицата яздеше баща й, целият покрит в прах, с дълга разпиляна брада. Като че ли току-що се беше върнал от полето. Без да каже нито дума, Кейси кимна на Деймиан да я последва и се отби в съседната пресечка. Нея Шандос едва ли щеше да познае, но Стария Сам със сигурност щеше да го надуши…