Щом спряха, Деймиан се нахвърли върху нея:
— Какво правиш?
— На какво ти прилича? — отговори му с въпрос Кейси.
— Криеш се, но не мога да разбера от кого.
В този момент Шандос пое след тях. Не беше стигнал пресечката все още. Кейси дръпна поводите на Стария Сам, за да го скрие, а Деймиан чакаше обясненията й.
— Няма ли да пътуваме с влак?
— Имаме време.
Деймиан огледа улицата, но освен непознати, друго не виждаше. Отново попита:
— Няма ли да ми обясниш?
— Баща ми току-що мина покрай мен с коня си. Не гледай нататък, ще привлечеш вниманието му.
Деймиан отново вторачи поглед. Няколко мъже яздеха надолу по улицата. Единият беше облечен като преуспяващ фермер, другият сякаш току-що беше пуснат на свобода. Някакъв водеше два бика, а останалите бяха прекалено възрастни, за да бъдат баща на Кейси. Деймиан още веднъж погледна към фермера.
— Не изглежда толкова страшен, поне не толкова, че да бягаш. Защо не искаш да те открие, Кейси?
— Защото ще ме върне вкъщи преди да съм завършила всичко, което бях решила. Повярвай ми, Деймиан, баща ми е много отмъстителен. По-добре стой надалече от него.
Деймиан отново се вгледа във фермера, но вниманието му беше привлечено от мъжа, който приличаше на престъпник. Черната коса и високите скули бяха достатъчно доказателство за приликата с Кейси. Деймиан се ококори.
— По дяволите, този е баща ти, нали? Онзи, който прилича на крадец?
— Не прилича на крадец, но наистина е той. И престани да го гледаш. Ще усети.
— Как?
— Откъде да знам как, но разбира.
— Мислиш ли, че е разбрал, че си тук?
— Освен ако не е научил, че съм била във влака. Но ти купи билетите. Сигурно е проверил хотелите, където съм била, но там също не е записано моето име.
— Може би не трябваше да ти казвам, но снощи записах стаята на твоето име.
— Какво?
— Ами не точно на името, но използвах инициалите ти.
— Не можа ли да измислиш някакво друго име?
— Защо, ти самата каза, че така се подписваш.
— Само когато предавам издирвани лица на властите. Баща ми не би се сетил да проверява при шерифите, но със сигурност е обходил всички хотели и квартири.
— Тези инициали съвпадат ли с името ти?
— Не, но би се досетил.
— Да не са негови?
— Не.
— Чии са тогава?
— Прекалено много въпроси задаваш, Деймиан. Баща ми току-що мина. Аз отивам направо на влака, ти качи конете и гледай да не види Стария Сам.
— Ще го познае ли?
— Разбира се, нали той ми го подари.
Кейси се запъти с бързи крачки към влака. Надяваше се и баща й да не отиде на гарата, та да се срещнат очи в очи. Така й било писано — Шандос спореше нещо за самия влак. В този момент потеглиха…
Кейси се мъчеше да се успокои, че всичко е било случайност, съвпадение. Опитваше се да го приеме като нещо, което е трябвало да се случи. Отсега нататък щеше да си отваря очите на четири, не биваше да допуска повече подобни ситуации. Реши, че няма да е излишно, ако телеграфира на майка си и написа: „Ако можеш, преустанови издирването ми. Скоро ще си бъда вкъщи.“
Колкото до издирването на Хенри, в Сан Антонио не им помогнаха много. Следите на Карътърс свършваха тук. Никой на гарата не си спомни да е видял човек с неговото описание. Кейси бе убедена, че е поел на запад. Ако наистина искаше да се установи в някой от новите градове, то трябва да е тръгнал по линията на влака „Южен Пасифик“. Тръгнаха по същия път.
Деймиан не се отказа от удобното пътуване и към всеки следващ влак прикачваха вагона, който беше платил. Кейси свикна с комфорта. Хранеха се навреме, а през останалата част от пътуването и двамата наваксваха съня си.
Кейси спеше почти през цялото време, докато една нощ се събуди в прегръдката на Деймиан…
Двадесет и втора глава
Кейси се беше разположила на едно от меките, тапицирани с кадифе кресла. Беше тясно, но много удобно. Сънуваше Деймиан, затова трудно се събуди.
Беше хубав сън. Имаше парти в ранчото „К. С.“ и те танцуваха. Не я учудваше фактът, че Деймиан беше в дома й, тъкмо обратното, присъствието му там беше съвсем естествено. Дори родителите й го познаваха. Изведнъж той я целуна точно по средата на площадката, където танцуваха още няколко двойки, но никой не забеляза. Беше като предишния път, само дето целувката не свършваше. Нежни мисли нахлуха в главата й, цялата беше станала още по-чувствена. Тази целувка не беше само продължителна. Езикът му влизаше все по-навътре. Смучеше долната й устна така силно, като че ли искаше да я запази само за себе си. Усещаше ласките на ръцете му, но странно, те не бяха на гърба й.