Не знаеше от какво се събуди. Дали защото целувката беше свършила или защото всичко беше прекалено истинско, за да е сън…
Ръката на Деймиан нежно галеше гърдите й. Чувството беше приятно, силно.
Кейси се събуди. Едва тогава видя Деймиан коленичил до нея, устните му се движеха по цялото й тяло, ръцете ги следваха. Тя се опита да се освободи, но умът й не беше в състояние да й помогне. Чу, че казва:
— Какво правиш, Деймиан?
Трябваше да го попита няколко пъти, преди той да я чуе. Деймиан се дръпна назад и вдигна очите си към нея. На бледата светлина от единствената лампа от стената лицето му изглеждаше объркано. Изведнъж той каза:
— А ти какво правиш в моето легло?
— Какво легло? Тук няма легла, а кресла, достатъчни само за един човек. Да не си се прехвърлил на моята страна, Деймиан?
Той се огледа. Беше права.
— По дяволите, аз сънувам.
Кейси премигна няколко пъти, Тя наистина го беше сънувала. Прекалено хубав беше този сън, дали пък не беше истина… или той си представяше Лола… Кейси го погледна и попита:
— Често ли ти се случва да следваш съня си?
— Досега не ми се беше случвало. Аз… тоест, дължа ли ти извинение?
Извинение?! За какво?! За приятните чувства, които я бяха изпълнили?! Не можеше ли да се досети какво мислеше?! Как е възможно?! Как да му каже колко много го харесва и желае?! Дори беше сигурна, че едва ли беше попречила с нещо, с никакъв звук, никакво движение на протест. Защо не беше го забелязал?!
— Нямам нищо против сънищата ти, Деймиан, но си ги сънувай в твоето кресло.
— Разбира се, въпреки че ми беше наистина приятно.
Кейси се изчерви и наведе глава. Дано не беше видял колко объркана се чувстваше… Изглежда приятното усещане все още не беше го напуснало, защото добави:
— Искаш ли да разбереш какво точно имам предвид?
Кейси знаеше какво има предвид. Предлагаше й да продължат целувката, но той трябваше да реши. По дяволите, изкушението беше непоносимо! Този път Лола нямаше да бъде в мислите му! Деймиан знаеше чии устни покоряваше…
Кейси не отговори. Ако искаше да я целуне, тя нямаше да се възпротиви, но той я попита, значи тя трябваше да признае, че също го желае. Не можеше. Нали не се интересуваше от него? Искаше й се да е така. Трябваше да е така! По дяволите, защо му трябваше да я пита?! Тъкмо се бяха сближили! Защо трябваше пак да се отдалечават един от друг?! Колко трудно й беше да се откаже! Но тази близост нямаше ли да й навреди?!
Дори не разбра как стана така, че му каза:
— Това, което искам, Деймиан, е да спя. Предлагам ти да направиш същото и задръж сънищата за себе си.
Той ли въздъхна или така й се чу. Вероятно не.
Деймиан кимна и стана. Като че ли се колебаеше дали да се върне при нея — тази пауза й се стори цяла вечност…
После Деймиан седна в креслото, в което спеше. Сега вече наистина въздъхна — мястото беше прекалено малко за ръста му и едва ли му беше удобно.
Кейси се обърна с лице към стената. Дали щеше да заспи…
Двадесет и трета глава
Кейси разпитваше всеки, който срещнеше на гарите, където спираше влакът. Никой не беше виждал човек, отговарящ на описанието на Карътърс. Бяха се отчаяли. Дали не си губеха времето в излишен път?!
Трябваше да стигнат най-западната част на Тексас, за да попаднат най-сетне на следите му. Същия ден Деймиан реши да тръгнат заедно и да разпитват за Хенри. Имаха късмет — собственикът на бръснарницата им каза, че го е видял. Едва тогава Деймиан си спомни колко много Карътърс държеше на вида си. Това, че бягаше, не му беше попречило да запази навиците си. Бръснарят обеща да им съдейства.
И той беше като всички останали, представители на гилдията — непрекъснато говореше, докато ръцете му работеха. Дори успял да накара и Хенри да говори. Едно от нещата, които живо интересували Карътърс, било кога са следващите избори и доволни ли са хората от сегашния кмет на града. Деймиан не можеше да повярва, че Хенри е водил разговор, толкова мълчалив е бил винаги, че чак беше невероятно…
Всичко съвпадаше. Хенри наистина търсеше свой собствен град. Ако имаше властта на кмет, щеше да управляваш, а това дори е повече от възможността да имаш собствен град. Дали се беше променил или беше избрал политиката за свое ново поприще?…
Град, който си имаше кмет, беше добре устроен, а това означаваше, че ще трябва да обходят много повече места.
Решиха да започнат издирването от магазините за оръжие. Доста време им отне, но най-после откриха следите му.