Кейси се усмихна.
— Това ми харесва… обаче този брак не е истински, но той няма как да научи…
— Не и ако му кажеш.
— Да, но мисля, че няма защо да го обсъждаме повече. Какво ще кажеш да спрем днес по-рано от обикновеното, за да си починем?
Предложението й беше най-вече заради Деймиан — през цялото време той се оплакваше, че не си доспива. Сигурно днешният ден му беше ден за оплаквания, затова спряха и си направиха бивак. Наблизо бълбукаше поточе.
Кейси предложи да не палят огън тази вечер — за по-голяма сигурност. Щяха да си вземат от храните, които нямаше нужда да се топлят, пък и беше доста горещо. Деймиан не се съгласи. Тогава Кейси забеляза, че потокът гъмжи от риба. Печена риба за вечеря беше добро предложение.
Докато Деймиан отиде да нахрани конете, тя си направи въдица. Беше нагазила във водата до колене и първата риба се хвана. Деймиан отиде при нея.
— Има по-лесен начин за риболов — провикна се той.
Кейси продължи да наблюдава внимателно рибата, която плуваше близо до нея.
— Не виждам нищо в ръцете ти, освен една от модерните ти ризи.
— Просто искам да се изкъпя. Няма да гледаш, нали?
— Да гледам? Първо трябва да почакаш, докато осигуря вечерята, после можеш да се къпеш.
— Не мога да чакам повече — целият съм потънал в прах.
— Ще изплашиш рибата! — извика отново Кейси.
— Въобще не ме интересува — отвърна Деймиан и започна да разкопчава ризата си.
— Луд ли си?
— Не, мръсен.
Какъв инат беше! Но и тя не беше по-различна от него.
— Прави каквото искаш, но аз няма повече да ловя риба; има една за мен, но за теб — не!
Кейси продължи да стои с гръб към него. Чудеше се дали да не се опита да улови още една риба.
След няколко минути Деймиан скочи във водата.
Само мисълта, че е гол, на няколко крачки от нея, я подлудяваше. Чуваше го как се плиска с вода. Мислеше си за Деймиан… Какво ли правеше сега?
Реши да продължи нагоре по потока, за да се отдалечи достатъчно, толкова далече, че да не го чува… Тук поточето беше по-студено и по-дълбоко. Кейси не забелязваше ледената вода, тялото й изгаряше…
Изведнъж чу гласа му точно зад нея:
— От мене ли бягаш, Кейси?
Застина. По дяволите, как можа да сгреши? Прекалено късно…
Деймиан се беше промъкнал съвсем незабелязано до нея — криеше се под водата и после отново се показваше. По тялото му се стичаха струйки, които блестяха на слънчевата светлина. Изправи се до нея. Гледката беше хипнотизираща. Мъжествено тяло, силно очертани мускули. Не си го беше представяла така. Силни, здрави ръце. Широки рамене. Косата му се спускаше по гърба.
Не можеше да говори. Като че ли имаше някакъв въпрос към нея… не помнеше. После го чу да казва:
— Или просто реши да се изкъпеш тук, където водата е по-дълбока?
Не можеше да разбере защо я пита, но не се притесняваше от него, нито от нежната ласка на ръката му по бузата й.
Деймиан плисна вода по нея. Допирът на ледените пръски я върна към в действителността. Не можеше да следи мислите си, но това не беше от значение сега. Деймиан казваше нещо, но и това нямаше значение…
— Имаш ли нужда от помощ?
Миг след това пончото й летеше към брега. Оръжието й падна точно върху него. Самият факт, че вече няма оръжие, окончателно я извади от хипнозата.
— Какво си… — беше единственото, което успя да каже.
Останалите думи бяха потопени под водата заедно с нея. Той я беше потопил. Кейси изплува. Не беше за вярване. Едва успя да изплюе водата, която беше погълнала. Косата й беше полепнала и й пречеше да вижда. Погледна го в лицето. Сияеше. Дори не беше прикрил смеха си.
Това беше достатъчно. Сега беше неин ред. Плисна силно вода към лицето му. От внезапния допир на леденостудената вода дъхът му спря. В следващия миг Кейси отново беше под водата. Тъкмо щеше да изплува, когато Деймиан се хвърли и плисъкът отново я потопи. Не можеше да го види. Очите й бяха премрежени от водата. Нещо стегна краката й.
Толкова години бяха изминали, откакто за последен път беше играла с братята си в басейна… Те й прилагаха същата хватка, но тя знаеше как да се освободи…
Малко по-късно Деймиан викаше за помощ, а Кейси беше останала без дъх от смях. Кой е предполагал, че ще се смее и забавлява с някакъв си господинчо от Изтока?! Не си беше и представяла дори…
Кейси изпълзя до брега. Беше изоставила Деймиан във водата. Наблюдаваше я, а тя продължаваше да се смее. Засмя се и той… Но чак след това Кейси разбра защо. Дрехите й бяха полепнали по тялото, сякаш беше гола…
Изчерви се. Погледна го. Очите му — светлосиви, почти бледи — сега бяха потъмнели. Тъмни и чувствени те бяха втренчени в нея. Щеше ли да излезе от водата, ако тя продължи да го гледа?! Не… Да, направи го, преди тя да се осъзнае и да отмести погледа си от него.