Това, което видя, щеше да го помни до гроб, така силно се запечата образът му в паметта й…
Тялото му беше като на съвършено изваяна статуя, дори истински скулптор не би се осмелил да я докосне, за да не развали красотата.
Нещо вътре в нея се преобърна. Не го чу да коленичи до нея, почувства го. Не искаше да погледне, беше сигурна. Трябваше да стане и да си тръгне. Краката й не помръднаха. Усети ръцете му на бузите й.
Очакваше я да го погледне. Очите му я изгаряха.
Залезът им изпрати последния си златен лъч.
— Не мога повече да лъжа — прошепна нежно Деймиан.
Как можеше да очаква отговор от нея, та тя едва дишаше.
— Какво… не…?
— Че нашият брак не съществува.
— Но това е самата истина.
— Точно сега, в този момент, той съществува.
Повече думи не й бяха нужни. Устните му бяха достатъчно нежни, за да спрат каквито и да било думи. Истински огън! Не, изригване на вулкан, по-точно казано. Ето какво предизвика неговата целувка у Кейси. Страстта постепенно я подчиняваше…
Колко дълго беше копняла за този момент! Колко благодарна беше на онзи съдия, който я хвърли в прегръдките на Деймиан! Ето сега, в този миг, бракът им беше истински! Не искаше да се съпротивлява повече, не искаше да бяга от чувствата, които нейният съпруг предизвикваше у нея.
Необяснимо за нея вълнение я накара да коленичи до Деймиан. Обви ръце около врата му и го целуна така, както не беше целувала мъж досега. Ръцете му я притиснаха още по-близо, устните му се впиха в нейните още по-силно, за да направят целувката страстна, желана, прекрасна. Не се отдръпна от него дори когато той отмести ръцете си, за да свали ризата й. Деймиан не бързаше да свали копринения корсет.
Разстла пончото, внимателно я вдигна и я премести на дрехата. Галеше тялото й нежно. Милваше раменете й, шията. Ръцете му изучаваха всяка част от гърдите й. Колко нежност беше събрана в силните му длани! Усещането се предаде на цялото й тяло, изгарящо от буйна страст. Когато впи устни в зърното й, Кейси изстена. Искаше го по-близо, желаеше го още по-силно. Искаше ръцете му да подчиняват гърдите й с още по-голяма сила, дори да предизвикат болка в тях, тя нямаше да се отдръпне. Когато захапа цялата й гърда, Кейси имаше чувството, че ще се стопи от възбуда. Ръката му се спусна надолу към корема й. Миг след това усети пръстите му между краката си. Кейси отново изстена, чувството беше неописуемо; никога не беше предполагала, че то може да съществува. Цялата пулсираше в екстаз, премаляла от изтощение, възбудата беше победила напрежението й. Деймиан беше върху нея. Отвори очи и видя нежната му усмивка. Не можеше да отмести погледа си, не искаше. Беше й толкова скъп! Толкова приятни чувства беше събудил у нея! Целуна я отново и отново…
Тогава усети онази негова част, която разтвори краката й — плътната топлина бавно проникваше в нея, докато нещо вътре рязко се отдръпна и тя отвори очи. Напрежението се върна отново, а онази негова част силно пулсираше и влизаше все по-навътре, за да я изпълни цялата…
Кейси спря да диша, толкова непознати и объркващи бяха всички чувства, които я обзеха. Проникването му затрудни дишането й още повече, когато го усети да се движи вътре в нея. Не знаеше как, но по някакъв начин тя се движеше в същия ритъм. Това се повтори отново, но този път чувствата я победиха и Кейси се отпусна. Задъхана, тя позволи на удоволствието да я обгърне и нежно се отпусна в прегръдката на сладострастието.
Отвори очи. Деймиан беше сложил ръцете си върху нея, нежно я целуна по челото и погали гърба й. Чувстваше, че може да остане в прегръдките му цяла вечност.
Точно тогава коремът на Деймиан ги подсети, че е време за вечеря… Нямаше избор, трябваше да раздели рибата с него…
Двадесет и шеста глава
На следващата сутрин Деймиан беше силно изненадан — Кейси изглеждаше различна. Всеки път, когато го погледнеше, страните й порозовяваха. Не можеше да си обясни защо, но това предизвикваше у него странно вълнение.
Мислите и чувствата на Кейси бяха в пълен хаос, но това беше естествено и разбира се, свързано с всичко, което бяха преживели вечерта.
Той се чувстваше по същия начин. Искрено се надяваше тя да не съжалява, по-скоро той трябваше да съжалява, но нищо такова не усети.
Предишните му сексуални отношения с жени бяха винаги временни. Просто прекарваше по няколко часа с тях, след това се връщаше вкъщи, в неговото легло. Не се замисляше дали ще ги види отново, това нямаше никакво значение за него. Кейси беше първата жена, с която остана през цялата нощ. Докато пиеха кафето си на сутринта, непрекъснато се чудеше какво да направи, че тя да не бъде толкова объркана и притеснена.