— Да, знам.
— Но той е потайна личност, ако разбирате какво искам да кажа. Той не може да живее в тази пустош. Трябва да се е променил коренно, защото последното му писмо беше от Сан Антонио, но не се появи.
— И сигурно не го очаквате?
— След толкова време? Едва ли са му нужни три месеца, за да дойде от Сан Антонио до тук? Не, по-скоро го е страх от нещо. Цял живот е прекарал в Ню Йорк. Тексас е много по-малък, а за него даже е примитивен. Не всеки би се преселил, а Хенри — със сигурност, ако разбирате какво искам да ви кажа.
— А вие?
— Живях в Тексас през последните петнадесет години, така че това е достатъчна причина да дойда тук.
— Този град обаче съществува съвсем от скоро.
— Казах, че съм живял в Тексас, а не в този град. Тук съм от осем месеца, нали момчета?
— Да, точно тогава се появи за първи път тук, Джак — каза мъжът, който беше от дясната му страна.
— Няколко месеца преди Нова година — потвърди друг.
Джак кимна в знак на съгласие и отново погледна към Деймиан.
— А какво е направил брат ми, та искате да го арестувате?
— Обвинен е в убийство.
— Хенри? — разсмя се Джак. — Сигурно бъркате. Единственият начин Хенри да убие, е да наеме някой да му свърши тази работа. Той не би си изцапал ръцете.
— Но ти да, нали Джак?
Карътърс се сви на стола си. Деймиан не каза нито дума. Сигурно не му вярваше и това никак не учуди Кейси. Но това, което Джак каза после, даде отговор на всичките им въпроси.
— Бих убил, ако от това зависи животът ми, но не съм като брат си. Ние сме като деня и нощта, аз не съм свикнал да уважавам слабостта, а брат ми принадлежи към тази категория хора, ако разбирате какво искам да ви кажа…
Думите му потвърдиха първоначалното мнение на Кейси. Имаше някаква арогантност в него и това със сигурност го правеше коренно различна личност от брат му. Единият беше страхливец, а другият — самохвалко. Сега й беше интересно дали има достатъчно разум, за да спре обясненията си дотук или ще продължи. Кейси остана приятно изненадана от начина, по който Деймиан водеше разпита. Затова тя реши да не се намесва. Предполагаше, че вече е време да спре разследването си.
Мълчанието на Деймиан принуди Джак да забрави „обидата“, защото той пое дълбоко въздух и каза:
— Вижте, господин Рътлидж, ако все още се съмнявате, предлагам ви да изпратим телеграма на леля ми в Ню Йорк. Мисля, че все още е жива. Тя може да потвърди думите ми.
— И къде се намира телеграфната служба?
Джак отново се усмихна.
— Тук в Калтърс все още нямаме, но до края на годината очакваме да я направим. Най-близката е в Сандерсън, на един-два дни път от тук. Ще ви чакам да се върнете и да ми се извините. Не мога да допусна вредни слухове за себе си точно сега, преди изборите, ако разбирате какво искам да ви кажа.
Джак беше откровен. Само откровеността се възнаграждава с успех.
Двадесет и осма глава
— Двама братя! И двамата искат да станат кметове! Можеш ли да повярваш, Кейси?
Деймиан говореше за срещата им с Джак Карътърс и още повече се ядосваше, докато вечеряха леко препечени пържоли — на нея поне й харесваха. Разочарованието му, че не откриха Хенри беше прераснало в гняв, но една бутилка червено вино щеше да го успокои.
Кейси взе няколко пържени картофа и каза:
— Може пък Хенри да е решил да тръгне по стъпките на брат си, както синът следва бащата? Но защо не разпитва само за града на брат си, а търси нови градове? Да не би да е забравил името му?
— Това не е логично, Кейси.
— Може би, но твърде е възможно. Опитай се да си представиш — Хенри търси къде да се скрие и решава да потърси помощ от брат си. Почти стига до тук, но изгубва писмото на Джак, не си спомня името на града и решава да разпитва за новопостроените градове. Или има два града с едно и също име в Тексас. Освен това той знае, че брат му ще се кандидатира за кмет в един малък град и ограничава търсенето си до малки градове с кмет. После решава, че Тексас е прекалено голям и няма да може да открие брат си и се връща обратно.
— Надявам се да грешиш. Толкова път изминахме…
— Мисля, че още не сме стигнали края на пътя, Деймиан.
— Мислиш, че Хенри е тук и брат му го укрива?
— Мисля, че е възможно. Но ако е така, защо Джак спомена, че той се канел да го навести?
— Защото можем да го открием.
— Да, точно така. Нека обсъдим Джак! Той изглежда здрав като бик, всеки страхливец би се заблудил в смелостта му само при вида на петимата яки мъже, които го охраняват и потвърждават всяка негова дума. Може и да им плаща, ако разбираш какво искам да ти кажа…
Деймиан се усмихна, когато Кейси изрече любимата фраза на Джак.