Кейси отново се изчерви. За да скрие руменината си, тя се наведе и продължи да се храни. Не трябваше да й казва тези думи, не искаше да разкрива личните си проблеми! Това все още я вълнуваше и тя не можеше да прикрива истинските си чувства… Сега разговорът щеше да премине в друга насока и тя го усещаше…
— Елате в стаята ми тази нощ, мисис Рътлидж!
— Да не би да искаш да кажеш, че и в този град няма мирови съдия?!
— Няма.
— Откъде да знам, че не ме лъжеш?
Кейси стана веднага.
— Благодаря, имам си своя стая. Мисля, че ще се възползвам от възможността да се прибера и да се наспя. Утре трябва да тръгнем рано.
— Кейси…
Тя не го изчака да довърши.
— Събери си ума, Деймиан, не сме дошли тук за забавления и престани да се държиш така, като че ли аз съм единствената жена на света. Можеш да се възползваш от това, преди да сме поели отново по следите на онзи нещастник…
Кейси тръгна с бързи крачки. Той трябваше да очаква именно този отговор, цял ден се опитваше да му го докаже. Можеше да си намери някоя за тази нощ.
Но той не искаше коя да е жена, а точно тази, за която беше вече женен…
Двадесет и девета глава
Кейси не можа да стане рано на следващата сутрин. Когато си тръгна от ресторанта, тя реши да си вземе още една бутилка вино. Не й се спеше, прекалено много станаха проблемите, които не й даваха мира.
Беше сигурна, че ще открият Хенри в Калтърс и ще може да се раздели веднага след това с Деймиан. За тяхно добро беше да са далече един от друг, поне за известно време. Сега продължаваше да се измъчва…
Не трябваше да прави любов с Деймиан онази нощ! Не трябваше да позволява тялото й да управлява разума! Сега тази близост й липсваше… Липсваше й Деймиан… Толкова много…
Беше се привързала към него — нещо, което нямаше нищо общо с измисления „брак“. Най-лошото беше, че не можеше без Деймиан. Непрекъснато мислеше за него. Дали и той чувстваше същото? Дали му липсваше? Или щеше да я изостави веднага щом приключат издирването?! Мразеше го! Мразеше го, задето я беше накарал да се чувства така! Защо беше постъпил с нея и с чувствата й по този начин?!
А бяха толкова различни! Как можа да не забележи досега, че не са един за друг, че принадлежат към два различни свята?!
Всички тези мисли й пречеха да си върши работата, затова беше решила да продължи разследването си на сутринта…
С Деймиан се видяха в конюшнята. Кейси нямаше търпение да каже какво беше научила.
— Джак Карътърс не е тук от толкова време, както твърди. Всички ни излъгаха.
— Това твое мнение ли е или ти го каза някой?
— Подозирах, но после реших, че не може да плаща на целия град, за да потвърждават хората всяка негова дума, нали? Затова отидох при учителката — мис Лариса, а след това говорих с няколко мъже. Всичките казаха едно и също нещо: Джак е тук от около пет месеца и нито ден повече.
— Ами Хенри? Виждали ли са го?
— Никой не знае, че има брат близнак, дори бяха изненадани като им казах. Един мъж сподели, че Джак и неговите хора са го посъветвали да гласува за него.
Деймиан остана доста учуден.
— Заплашили ли са го?
— По-скоро са го накарали да обещае, че ще го изпълни.
— Значи той иска на всяка цена да спечели, независимо с какви средства?
— Такива неща все още стават.
— Но в някой голям град. Мислех си, че тук е по-различно.
— Карътърс не е от тук, идва от големия град. Корупция има навсякъде. Просто не е присъщо да я има в населено място, където всички се познават. Въпросът обаче е защо Джак лъже, ако наистина е близнак на Хенри. Или се представя за него?
— Да не би да мислиш, че нарочно ни заблуждава, за да има време да избяга?
— Не, не мисля, че ще избяга, по-скоро ще ни премахне от пътя си, ако му попречим до довърши делото си.
— Значи да очакваме неприятности.
— По-скоро да.
— Тогава няма смисъл да ходим чак до Сандерсън, за да изпращаме телеграма.
— Не, има, така ще докажем, че сме в правото си да искаме обяснения. Между другото ти вчера не попита за името на лелята. Знаеш ли го?
— Да, тя беше разпитана след изчезването на Хенри. Кълнеше се, че той не е способен да извърши подобно нещо, че е невинен, но това е разбираемо — той цял живот се грижи за нея, не бих се учудил, ако го прикрива.
— Не е ли споменала, че има брат близнак?
— Не, но и никой не я попита. Въпросите бяха свързани само с неговото изчезване.
— Тогава да тръгваме — колкото по-бързо изпратим телеграма, толкова по-скоро ще получим отговор.
— Значи ти мислиш, че Джак е Хенри?