Тридесет и втора глава
Деймиан се беше скрил зад един огромен камък и почти нищо не виждаше. Дали Кейси беше наблизо? Изведнъж чу два изстрела по едно и също време. Облак дим се вдигна нагоре от почти едно и също място… Между него и мястото на стрелбата имаше около четиридесет фута, трябваше да мине през открития терен, но Деймиан не се поколеба нито за миг. Втурна се напред под дъжда от куршуми, без дори да се замисли за собствената си сигурност. Някъде дълбоко в сърцето си усещаше, че Кейси е в беда…
Когато отиде там, откри един труп, проснат до камъка, а другият беше срещу него. Навсякъде имаше кръв.
Чак тогава видя, че едното тяло беше на Кейси. Не можеше да повярва на очите си — мъртва?! Беше паднала по гръб, в дясната й ръка револверът още димеше. Не можеше да разбере дали диша. Беше цялата в кръв. Не можеше да открие раната, откъдето изтичаше толкова много кръв.
Деймиан коленичи до нея и нежно взе главата й в скута си. Стрелбата продължаваше.
Куршумите свистяха точно над главата му — все още го предпазваше големият камък.
Деймиан разбра, че кръвта по Кейси не беше само нейната — по-голямата част беше на мъжа, който тя беше улучила в корема — вероятно отблизо.
Всичко беше заради него… Той я доведе тук… Принуди я да приеме, знаеше, че й трябват пари, и се възползва от това… А сега…
Трябваше да забележи, че сърцето й все още бие, но кой да му каже. Вината и отмъщението го бяха подчинили на себе си до такава степен, че не виждаше нищо. Държеше я в ръцете си, но не забелязваше, че диша. Толкова силно я беше притиснал към сърцето си, че изведнъж се чу стенание…
Да, жива беше… Жива, но кървеше обилно…
Това откритие отново го хвърли в паника. Деймиан започна да я оглежда, за да открие раната. Чак когато пипна главата й, тя пак изстена и за миг отвори очи. После отново изпадна в безсъзнание.
Точно тогава Деймиан вдигна очи и видя някакъв силует, стреля и някой се строполи до камъка, където беше убитият бандит. После отново продължи да оглежда Кейси.
Раната беше точно над слепоочието, дълга около три инча кървава пътека, по която беше минал куршума. Нямаше коса там, ухото й беше черно. Все още кървеше, но не толкова силно. Безпокоеше го това, че беше в безсъзнание. Трябваше да намери лекар. Трябваше да я скрие, за да не я намерят. Трябваше да открие конете, за да разбере срещу колко човека ще стреля. Най-напред трябваше да превърже главата й.
Изпълзя иззад камъка и се насочи към храстите. Оттам щеше да отиде до дърветата; най-вероятно конете им бяха там. Но когато стигна до дърветата нямаше и следа от конете. Деймиан реши да се върне при Кейси. Стрелбата продължаваше, а куршумите следваха пътя му.
Телата бяха там, но само двете — на бандитите. Кейси и оръжието й ги нямаше. Коня й също. Но защо беше избягала? Дали не беше решила, че е мъртъв? Не, щеше да го потърси, за да се увери… освен ако… да, през цялото време си мислеше за това… Освен ако не беше загубила разсъдъка си и нищо не си спомняше…
Деймиан беше чувал за такива последици от получена рана на главата. Някои хора не помнеха нито името си, нито семейството си. Може би същото беше станало и с Кейси. Ако не помнеше, че е била там с него, нямаше защо да го търси.
Тридесет и трета глава
Когато отвори очи, Кейси видя, че е завързана за седлото на коня. Спускаха се по хълма. Всяка стъпка й причиняваше непоносима болка в слепоочието.
Защо Деймиан я беше вързал така? Не знаеше ли, че я боли главата? Поне да я беше качил пред него, за да може да се облегне на тялото му? Ще трябва да му каже, че не може повече да язди така…
Точно тогава Кейси видя, че ботушите не бяха на Деймиан, човекът пред нея беше друг…
Помнеше, че застреля Джон Уескот. Не беше много сигурна, но по едно време застреля и Пит Драмънт. Да не би този да е Бъки? Ако е той, защо не я беше убил? Нали за това е бил нает?
„… ако искаш да знаеш, на Бъки не му хареса, че се съгласихме — прекалено си млад, пък и на всички ни допадна компанията ти, освен това те познавахме.“
Кейси си спомни думите на Джон. Значи Бъки нямаше да я убие. Просто я отвеждаше надалече.
Ами ако не е Бъки? Ако е Джед Пейсли или някой от бандата му? Какво да прави? Дали ще я пусне? Едва ли. Болката в главата й се усили.
Трябваше да продължава да се държи така, като че ли още е в безсъзнание. Само по този начин щеше да разбере намеренията на нейния похитител. Или пък да се престори на няма, или че е загубила паметта си… Какво можеше да й се случи? Нямаше да има причина, за да я убие. Тя нямаше да си спомня нито Калтърс, нито бандата… Нищо. Нали затова ги причакаха при пропастта.
Сега трябваше да разбере накъде я води. От това, което виждаше, стана ясно, че отиват в някаква ферма. Не се виждаха хора, а и фермата не беше от големите. Явно беше купена наскоро или беше изоставена. Затова пък беше удобно място за укриване от закона, подходящо за човек като Бъки. Къщата беше достатъчно голяма за поне трима човека.