Конюшнята беше от тяхната страна на улицата, зад нея беше оградата на мястото за тренировки. Дали Джак и хората му бяха там или… Собственикът слагаше сеното в хамбара.
Когато се вгледа по-внимателно, Кейси видя, че лицето му беше нервно. Трябваше да приготвят оръжията си, опита се да каже на Деймиан да бъде нащрек, но той беше много напред. Конярят се втурна навътре и Деймиан се затича след него. Кейси реши да тръгне в противоположната посока и точно тогава се натъкна на Джак. Той опря пистолет в шията й и изсъска:
— Хвърли го!
Това беше най-ужасното нещо за Кейси — да хвърли оръжието си. Нямаше време да мисли какво друго може да направи. Хвърли пистолета на земята и Джак я блъсна да падне на колене. Колко много сила беше събрал в себе си този дребен човек!
— Върни се, Рътлидж, ако не искаш младата лейди да пострада! Взимаме я със себе си! Ако ни последваш, ще я убием.
Деймиан се загледа в тях: искаше да разбере дали може да улучи Джак, без да нарани Кейси, но тя беше по-висока и дребосъкът се криеше зад нея. Тъкмо щеше да му подхвърли оръжието си, когато изведнъж се появиха братята Пейсли. Ако искаше да запази живота й, трябваше да внимава да не го обезоръжат.
Тръгнаха с нея — Кейси на коня на Джак, а другите отстрани. Не очакваха Деймиан да ги последва и той не го направи.
Нещата се усложниха. Сега беше моментът да се увери доколко Деймиан държи на нея или предпочита да я зареже… Дали щеше да я спаси?!
Тридесет и осма глава
Колибата беше тяхното постоянно скривалище, яздеха направо към нея. Влязоха вътре и захвърлиха Кейси в единия ъгъл.
Мястото изглеждаше необитаемо: навсякъде имаше прах, но затова пък имаше доста консервирана храна, която се намираше под подвижна дъска на пода. Там имаше и одеяла, а до тях — всякакъв вид оръжие и амуниции.
Дали не се бяха подготвили предварително за провала си? Всичко това повече подхождаше на Джед, но какво правеше Джак тук?
Кейси се беше свила в ъгъла и не продумваше. Отначало беше много обезсърчена, но вече се окопити. Около четири часа пътуваха до колибата, но едва сега си спомни, че дамската й чантичка беше с нея. Това обстоятелство променяше всичко…
Бандитите нямаше да й обърнат внимание или пък да се опитат да й я вземат — вече я бяха проверили и намериха оръжието й, което тя трябваше да остави още в бара по нареждане на Джак. Нямаше откъде да разберат, че междувременно си беше осигурила друго. Просто трябваше да изчака да спрат да я наблюдават непрекъснато, а това щеше да стане много скоро — беше време за вечеря.
Джед каза на брат си:
— Не сваляй очи от нея!
Джидро все още лекуваше ръката си, която кървеше, надигна глава и отговори:
— Още не мога да разбера защо не уби оня мръсник, сега нямаше да има за какво да се тревожиш.
— Голям глупак си! Как така ще убиеш упълномощен представител на властта в град, където е пълно със свидетели. Освен ако не искаш да гниеш в затвора тридесет годинки?! Счита се за саморазправа и тогава е по-добре да си мъртъв, отколкото жив!
— Не съм сигурен, че е човек на властта! — включи се в разговора Джак. — Той е от висшето общество на Ню Йорк и е тъпкан с пари. Направо е смешно някой като него да стане представител на закона.
— Нали проверихме, Джак. Получил е значката си само за да те хване, така че дали е истина или не, аз не искам да рискувам. Ти го искаш мъртъв — ще го направиш, когато няма свидетели. Дано по-скоро се появи, че да приключим с него веднъж завинаги.
На Кейси й стана приятно, че тя не спадаше към категорията на „свидетелите“. Разбра, че са я взели само за примамка на Деймиан, но когато приключат с него, тя също ще бъде убита. Но щеше ли да им позволи?! Смешното беше, че бяха се хванали на лъжата на Деймиан за пълномощното му — това беше причината да го искат мъртъв. Но кой щеше да им каже истината?!
Кейси не пропусна нито дума от разговора им. Интересното беше, че Джак спомена за висшето общество, към което принадлежи Деймиан — това потвърждаваше, че или Джак беше Хенри, или Хенри беше осведомил брат си неотдавна. Притесняваше я усещането, че Джак съвсем не приличаше на брат си, поне по думите на Деймиан. Но, хората се променят! Е, разбира се, не чак толкова много!
Реши, че е крайно време да разбере истината. Сега това едва ли щеше да бъде от значение за Джак, той владееше положението. Можеше например да започне с няколко извинения за случилото се на улицата. Така той щеше да се сети, че вече не може да бъде избран за кмет на града и тъй като скоро щеше да я убие, какъв смисъл имаше да крие истината от нея?!