Кейси не прие хумора му, но не го и отхвърли. Тръгна да потърси въже. След като се увери, че няма, взе ножа от масата и разряза една от фустите си от памук — получи се доста здраво въже.
Няколко часа по-късно Кейси реши, че не може повече да остане в тази колиба и предложи на Деймиан да се върнат в града. Всичко тук я дразнеше, адреналинът й се покачваше непрекъснато, макар че и тя не знаеше защо.
Завиха Джед с едно одеяло и го прехвърлиха върху коня. Другите двама бяха здраво завързани, със запушени уста, за да не могат да обсъждат планове за бягство. След това Деймиан отиде да загаси огъня. Без да знае защо, Кейси също го последва.
— Мислех, че ще умреш днес! — каза Деймиан и се обърна към нея.
— Аз също — отговори тя с премалял глас.
Деймиан я притегли към себе си и я целуна така, както на нея й се искаше, когато го видя да влиза. Значи и той чувстваше същото? И двамата като че ли искаха да се уверят, че отново ще посрещнат изгрева на слънцето заедно. Как силно го желаеха! Какво значение имаше, че подът беше покрит с кръв или че нямаше чаршаф на матрака, където Деймиан я отнесе. Най-важното сега беше, че е с най-скъпия човек. Надделя изпепеляващото желание, което пламна в нея и я накара да изживее този момент с любимия си…
Той дори не й свали дрехите, това беше без значение. Само вдигна полата й и разкъса гащичките — не нарочно, просто материята не устоя на силните му ръце. Тя дори не обърна внимание на този незначителен факт. Това, което искаше е колкото се може повече да усеща вкуса му, докато той поглъща устните й. Желаеше и чудодейното удоволствие, докато той навлиза в нея…
Чак тогава разбра, че през цялото време й беше липсвало онова неосезаемо нещо, което сега се беше върнало. Страстта й пламна с още по-голяма сила и още по-бързо. Беше само за миг, внезапно, без да го очаква: нежно издигане, а след това извисяване от силата на екстаза. Сега беше много по-различно, диво, удовлетворяващо. После почувства спокойствието, което обхвана цялото й тяло.
Беше нещо, от което се нуждаеше непременно. Такова единствено, странно чувство на безпомощност беше изпитала само с Деймиан. Можеше ли да си признае колко го обича?! Обичаше го, по дяволите, много го обичаше…
Четиридесета глава
Ярката светлина на луната осветяваше пътя им обратно към Калтърс. Пристигнаха късно през нощта — градът беше притихнал, някъде излаяха кучета. Кейси беше толкова уморена, че веднага потърсиха подслон. Трябваше да затворят престъпниците за през нощта, а после да решат какво да правят с тях.
— Трябва да вземем само едно решение — какво ще правим с младия Пейсли? Джак ще се върне с мен в Ню Йорк и ще бъде предаден на съда, обяви Деймиан.
Кейси като че ли не го чуваше. Толкова дълго беше чакала, а сега трябваше да взима решение… Не си бяха казали нито дума след онова, което се случи в колибата, но какво трябваше да каже? Сигурно не трябваше да позволява да се случи, но защо… Сега и двамата бяха объркани… Трябваше да говорят за други неща…
Кейси изчака да заключат Джак и Пейсли в мазето на хотела. Обещаха на Лариса да платят сметката си сутринта.
Докато се качваха по стълбите, Кейси каза:
— Не ти споменах, но Джак не е Хенри.
Деймиан се спря.
— И не ми каза досега?
— Извинявай, не исках да те подведа, просто ти залови истинския убиец. Хенри е починал преди година по една нелепа случайност. Когато се спречкал с брат си, паднал, ударил си главата и умрял. Джак е бил на гости на семейството в Ню Йорк. После решил да се възползва от поста на Хенри, за да открадне пари от компанията ти.
— Но защо е убил баща ми, ако е искал само да краде?
— Предполагам, баща ти е познавал Хенри много добре и е забелязал разликата. Джак не е могъл да се преструва. Баща ти го е разпитвал, подозренията му станали явни и Джак решил да действа.
— Значи ако баща ми е премълчал, щеше да е жив.
— Това е причината. Джак искал Хенри да бъде обвинен за всичко, понеже никой нямало да го открие. Само лелята знае, че той съществува, че е брат близнак, другите — не. Никой нямало да го заподозре и обвини, но баща ти решил да разпита лелята и Джак се уплашил. Затова инсценирал самоубийството.
— Ако баща ми не е бил толкова мнителен, сега… — Деймиан силно въздъхна.
— Случило се е и ти нищо не можеш да поправиш. Важното е, че залови човека, който носи отговорност за това. Съдът ще свърши останалото.
— Малка компенсация, но все пак добре е, че я има.
Кейси кимна и продължи да се качва по стълбите. Спря се пред вратата и каза:
— Между другото, следващия път, когато решиш да ми подхвърлиш оръжие, поне ми кажи, че е празно. Само секунда по-късно и щях да съм мъртва — Джед стоеше насреща ми с пушка.