— Съжалявам! — каза Деймиан и лицето му поруменя. — Нали знаеш, че не разбирам много от пистолети. Ти поиска патрони и аз реших, че няма да е зле да имаш и пистолет.
Кейси се почувства неловко. И тя имаше вина, защо в ресторанта не погледна какво държи в ръцете си?!
— Това няма значение сега. Ти пристигна тъкмо навреме! Ти спаси живота ми, Деймиан. Благодаря ти за това!
— Това е последното нещо, за което трябва да ми благодариш! — отвърна той и се усмихна.
Погледна по онзи особен начин, от който вътре в нея всичко пламваше. Трябваше да си признае, че изпитва много нежни чувства към Деймиан, но той сигурно не е забелязал… Едва ли ще иска такава жена като нея за съпруга… Побърза да каже „Лека нощ“ и се втурна в стаята си. Сълзи напираха в очите й, болката давеше гърлото й…
Толкова малко й трябваше, за да довърши работата сама… Нали за това я беше наел?! А сега? Дори не трябва да се сбогува с него… Но точно това най-много я измъчваше.
В коридора Деймиан стоеше и се чудеше да почука ли на вратата й или да си тръгне. Защо Кейси отново постъпваше така, като че ли бяха чужди, като че ли не се бяха любили само преди няколко часа? Дори вдигна ръка да почука, но после се отказа. Дали не се срамуваше, че отговаря на желанието, което и той изпитваше към нея? Дали не се срамуваше от силната привързаност, която ги караше да споделят най-интимните преживявания?
Не се беше замислял досега, но му липсваше начинът, по който тя се възхищаваше от него като мъж. Беше го нарекла „новодошъл“ в най-истинския смисъл на думата. Тя живееше в свят, който повече принадлежеше към миналото, отколкото към настоящето. Западът кипеше от живот и прогресът беше основната му черта, а градовете на Изток едва сега пристъпваха към новостите. Дали не пренебрегваше новия начин на живот само защото беше свикнала да живее постарому?
Защо не се беше сетил досега? Предстоеше им раздяла — съвсем скоро. Тя сигурно щеше да бърза да се прибере вкъщи, за да се докаже пред баща си. Беше му показала достатъчно ясно, че се нуждае от тази интимност, която споделяха, но никога не я потърси сама, никога не намекна дори. Наистина ли го смяташе за погрешно?
Деймиан въздъхна и се върна в стаята си. Така беше по-добре. Как ли би изглеждала Кейси на бизнес вечеря с него — нали това се очакваше от неговата съпруга! Сигурно би сложила револвера си на масата. А как би управлявала имението? По-скоро я виждаше само в леглото си, но дали щеше да се съгласи и на това? Да живее в някакъв си западен град?
Сигурно щеше да го подкрепи — беше една нежна, независима женичка.
Не, по-добре да се разделят. Само да можеше да не мисли повече за нея…
Четиридесет и първа глава
Докато предадат тялото на Джед на погребалната служба, Кейси и Деймиан предизвикаха истинско събитие за града — Джак и Джидро стояха вързани по средата на улицата. Тълпата ги ругаеше, недоволството растеше. Сега Джак вече не беше кандидат за кмет и не можеше да ги заплашва, хората дадоха воля на думите, които толкова време бяха преглъщали. Когато попаднеха в ръцете на закона, престъпниците винаги бяха оплювани. Днешната утрин в Калтърс не беше по-различна. Виковете подсетиха шерифа, че е крайно време да поеме задълженията си и той се показа. Деймиан му обясни, че Джидро е единственият, за когото трябва да се погрижи. Елрой беше тежко ранен и не можеше да избяга, защото беше прикован на легло. Джак щеше да бъде предаден на съда в Ню Йорк, за да го съдят за убийство, а Деймиан беше упълномощен представител на властта и щеше да го съпроводи.
Точно тогава той извади някакъв документ — Кейси не вярваше на очите си — Деймиан беше упълномощен за официален представител на съдебната власт. Защо не й го беше показал досега? Значи наистина беше такъв!
Беше много изненадана, макар и приятно. Даже по вида му личеше, че е високопоставена личност — отново носеше модния си костюм.
Тръгнаха към Сандерсън, откъдето щяха да вземат същия влак, към който беше прикрепен специалният вагон на Деймиан. Щяха само да се отбият в банката, за да си уредят сметките.
Кейси не искаше да пътуват заедно, не можеше да свикне с мисълта, че това беше краят. Реши, че ще бъде по-добре да стои настрани от него. Ако случайно уловеше погледа й, тя просто щеше да се престори на заспала. Пътуването отново беше прекъснато в Лангтри, но този път решиха да не отиват на хотел. По разбираеми причини никой от тях не искаше да са срещне със съдията Бийн.