За тяхно най-голямо учудване той беше запомнил вагона и не след дълго приставът почука на вратата. Кейси категорично отказа да седне отново на подсъдимата скамейка. По-скоро би се качила на Стария Сам и би поела сама, далече от Бийн и свитата му. Но Деймиан вече нямаше кон, а и Джак беше с тях — не можеха да се качат и тримата на нейния кон. Нямаше изход, трябваше да отидат при съдията.
Всички бяха в бара и пиеха обичайните си питиета. Приставът отиде и пошушна нещо на Бийн. На лицето му се изписа учудване. Каквато и да беше причината за поканата, сега, след тази новина, Бийн имаше нужда от голяма глътка силно питие.
— Приставът току-що ми каза, че водите затворник с вас. Онзи, когото търсихте ли?
— Да — отговори Деймиан.
— По дяволите!
Бийн се засмя. После погледна към приятелите си и добави:
— Май ще трябва да се приготвим за обесване, момчета.
— Страхувам се, че не. Имам пълномощията да заведа този престъпник в Ню Йорк и да го предоставя на щатския съд по обвинение в убийство. — Докато говореше, Деймиан извади пак същия документ и го показа на съдията.
Бийн определено беше разочарован.
— Да, за съжаление, много жалко, щеше да ми бъде приятно да го обеся.
Деймиан прибра документа и каза:
— Благодаря, Ваша Светлост, и ако нямате нищо против…
— Чакай, още не съм свършил! Вие още ли сте женени?
Кейси веднага побърза да отговори. Още помнеше колко дълго разпитваха за съдия, който да ги раздели.
— Само защото не намерихме друг съдия, който да развали брака ни, Ваша Светлост.
— Не случайно ме наричат единствения законодател на всички пекос, мадам. Като тръгнахте, се размислих: свърших си работата, защото вие пътувахте в пълен грях. Забравих да ви кажа, че мога и да разваля брака ви пак срещу пет долара. По лицата ви личи, че бързате да се освободите, така че единственото, което мога да направя сега е да ви помогна отново. По силата на закона, който представлявам, обявявам ви за разведени! Пет долара! Плати на пристава!
Бийн удари с чукчето по масата.
Четиридесет и втора глава
Влакът спря в следващия град. Имаха още една нощ, докато изчакат да си уредят сметките. Тук банката беше по-голяма и можеше да направи трансфер на парите, които Деймиан трябваше да даде на Кейси. Отидоха да вечерят в ресторант, недалече от хотела.
Това беше краят! Парите й бяха дадени и повече не бяха женени… Пътуваха заедно, но никой не забелязваше другия… Дали не беше по-добре да се прехвърли на следващия влак или да поеме към дома си веднага със Стария Сам… Не можеше да продължава повече така, чувстваше се нещастна, да, това беше точната дума…
Гледаше Деймиан, докато той се взираше в менюто, а сърцето й се раздираше от мъка… Вече не беше толкова весел. Сигурно заради „развода“, не можеше да поиска онова, за което преди беше настоявал.
Такива съдии като Бийн, дето си играят със съдбата на хората трябва да ги забранят със закон — те правеха всичко от личен интерес, заради парите.
Кейси реши да не се сбогува с Деймиан, не можеше да застане пред него със сълзи на очи — не, в никакъв случай. Той щеше да очаква тя да се появи във влака на сутринта, но нямаше да я види повече…
Наеха стаи в същия хотел. Деймиан говореше нещо, но тя не го слушаше. Не каза нищо. Нещо в гърлото я задушаваше и спираше думите й.
Стигнаха вратата на нейната стая. Тя се обърна, за да види Деймиан за последен път, да запомни красотата му. Беше й трудно да устои на устните му за една последна целувка… Вече се беше надигнала да го докосне по бузата, но реши, че той ще се впусне в поредната авантюра и се отказа. Деймиан улови погледа й. Колко трудно беше да устои на очите му… Виждаше ги за последен път…
Деймиан изпитваше същото желание. Само дето мислеше, че ще я види отново на другия ден. Още мислеше за нея, още чувстваше същата нежност…
Той я вдигна на ръце и я внесе в стаята. Остави я на леглото и бавно започна да разкопчава дрехите й. Покриваше с целувки всяко кътче, което се освобождаваше от облеклото й — раменете, шията, дори пръстите на ръцете й; не бързаше, искаше да изрази цялата си нежност в целувки и ласки…
Кейси също искаше да му покаже колко е скъп за нея. Не се колебаеше да го милва по свой собствен начин. Стоновете, които изтръгваше от него я окуражаваха, толкова много искаше за го опознае и запомни… Мускулите му потрепваха от допира й. Колко мека беше кожата му и колко сила имаше в неговата мъжественост! Това още повече я окуражи и тя докосваше с върха на пръстите си всяка част по неговото тяло. Усещаше хапането му и отвръщаше със същото.