— Да, беше.
— Не мислех, че ще си призная колко ме беше страх. Не можех да си извадя пушката. Значи ти си стрелял, когато аз и Деймиан се опитвахме да се прикрием, нали?
— Да.
— Значи си бил наблизо, когато ме отведоха в онази колиба и чаках Деймиан да се появи?
— Не, не бях. Конят ми си счупи крака… Но после видях, че си се справила с положението много добре. Поне така изглаждаше, когато тръгнахте към града с онези бандити.
Кейси се засмя.
— Аз да се справя? Не, аз бях на крачка от смъртта, когато извадих пистолета си срещу онези престъпници, а той се оказа празен. Ако Деймиан се беше забавил и една секунда дори, щях да съм мъртва. Той ми спаси живота.
— Онова конте?
— Не бъди толкова скептичен — той не е добър стрелец с пистолет, но затова пък се справя чудесно с пушка. Въобще се справяше доста добре през цялото време, преди да си тръгне на Изток.
— Защо въобще се съгласи да те наеме?
Кейси извади банковата полица от джоба си и я подаде на баща си да я прочете.
— Предложи ми много повече пари, отколкото всъщност струваше цялата работа. Освен това щях да мога да се върна вкъщи по-бързо. Мисля, че малко повече от двеста хиляди долара са достатъчна сума, за да докажа, че нямам нужда от съпруг, докато сама не реша.
Къртни сложи ръка на устата си, за да не види дъщеря й, че се смее. Шандос стоеше невъзмутим, не можеше да разбере дали го беше впечатлила, но това, което каза, я изненада.
— Да, доказа го. Само ако някой от ранчото те беше видял отнякъде какво точно можеш, нямаше да имаш никакви проблеми. Не е лесно да залавяш бандити и престъпници — млади и стари, да ги преследваш и да ги изпреварваш в стрелбата. Проблемът е друг, Кейси. Повечето мъже знаят правата си, знаят и да си държат устата затворена, ако не са съгласни с шефа си, но шефът също трябва да е мъж. Ако шефът им е жена, те винаги ще знаят, че са над тебе, че могат да те победят и няма да се поколебаят да го направят — рано или късно. Ако трябва да им докажеш обратното, то тогава какво мислиш, че ще стане?
Кейси въздъхна. Едва сега разбра истинската причина.
— Ще стане по-лошо. Ако се опитам да ги подчиня, ще предизвикам отвращението им още повече. Дори и да застрелям някого, това пак няма да ми помогне.
— След като вече всичко си разбрала, няма да те спирам — ако искаш, можеш да се заемеш с управлението на ранчото. Трябваше още тогава да ти го кажа, искрено съжалявам, че не го направих. Сега вече знаеш какво трябва да очакваш и как да постъпиш, но знай, че провалиш ли се, това няма да е само твой личен провал… И пак ти казвам, малката — само някой, който е видял на какво си способна, ще се съгласи да изпълнява заповедите ти, другите — не. Дано дойде ден, в който да ми докажеш, че аз греша.
Четиридесет и пета глава
Късно вечерта Кейси седеше по нощница пред тоалетната масичка умислена. Майка й решеше косата й както когато беше малка. Питаше я нещо, но не чуваше — беше й приятно, че отново е вкъщи.
Къртни почука на вратата й отново малко по-късно, след като Кейси се качи в стаята си. Очакваше я, винаги са били близки, винаги говореше с лекота пред майка си. Не всичко можеше да каже пред баща си.
— Напълняла си, особено на някои места — отбеляза Къртни.
Кейси се изчерви. Не беше обръщала внимание досега, но наистина гърдите й бяха наедрели. Трябваше да е щастлива, след като толкова време беше очаквала да заприлича на истинска жена.
— Сигурно най-после съм достигнала тази възраст, за която непрекъснато ми говореше…
Къртни вчеса още няколко пъти косата й и добави:
— Баща ти смята, че има друга причина за твоята тъга, която не е свързана с преследването на престъпници. Случило ли се е нещо необичайно, за което да искаш да поговорим?
— Ако смяташ, че влюбването е нещо необичайно, това е причината.
Кейси въздъхна силно, докато говореше — не трябваше да го казва. Нямаше смисъл да обсъжда нещо, което вече не съществува — това не променя нещата. Къртни обаче беше доволна.
— Наистина ли? Започнах да си мисли, че няма да харесаш никой мъж… Значи не е оттук? Той ли е мъжът от Изтока?
Кейси кимна, но после веднага се опита да увери майка си:
— Вече свърши.
— И защо?
— Може би защото не отговори на чувствата ми. Защото принадлежи към висшето общество на Ню Йорк, а аз съм едно обикновено момиче от провинцията и едва ли е съм подходяща за негова съпруга. Може би защото не мога да си представя да живея в такъв голям град и може би…
— А може би си измисляш прекалено много причини, Кейси. Сигурна ли си, че не е отговорил на чувствата ти? Не мога да си представя, че има мъж, който няма да се влюби в теб след като те опознае.