Жената очакваше да й каже още нещо, но след като той замълча, отговори:
— Много коне се продават тук. Нещо по-точно не можете ли да ми кажете, нещо друго за мъжа — без да знам името, ще ми бъде доста трудно да…
— Мога да го опиша — висок е почти колкото мен.
— Е, това помага малко, а и вашият ръст е по-едър от обичайния.
Деймиан се усмихна, дори се почувства по-добре.
— Има черна коса, не много дълга. Когато го видях, беше доста дълга, тоест пораснала. Около четиридесетгодишен или една-две години по-млад.
— По това описание прилича на всеки мъж от околността, включително и на моя съпруг. Някакви белези?
Деймиан вдигна рамене.
— Не можах да го видя отблизо, но беше много ядосан, нещо изключително важно го правеше нервен. Честно казано, приличаше на престъпник.
— Сигурен ли сте, че искате да го откриете?
— Търся дъщеря му.
Жената кимна замислено.
— Ами коня? Имаше ли нещо по него, някакъв знак?
— Беше изключителен кон, ако трябва да бъда точен — расов, въпреки че Кейси го наричаше Стария Сам.
Жената пребледня.
— Кейси? Нали казахте, че не знаете имената им?
— Не, не ги знам. Кейси е името, което аз й дадох, защото тя използваше инициалите К. и С. — вероятно взети от ранчото, откъдето беше конят й. Всъщност тя се представи като Хлапето. Разбирате ли за кого ви говоря, мадам?
— Почти. И защо я търсите?
— Лично е.
— Съжалявам, не мога да ви помогна — отсече жената и понечи да влезе.
— Чакайте! Тя беше ловец на глави, когато я срещнах. Аз я наех, за да открие убиеца на баща ми, но той избяга, преди да стигна в Ню Йорк и да го предам на съда.
— Значи я търсите, за да я наемете отново?
Това не й влизаше в работата, защо го питаше?
— Нещо такова.
— И това е единствената причина, така ли?
— Трябва ли да има друга?
Жената се намръщи и каза:
— Може би съпругът ми ще поиска да поговори с вас. Влезте!
Тя тръгна напред и му каза.
— Изчакайте тук.
Едва сега Деймиан се замисли — тази жена не му остави никаква възможност да й отговори, когато влезе, и затова той се подчини. Явно беше много ядосана от нещо. Кехлибарените й очите направо искряха, когато го чу да споменава името на Кейси. Дали това беше истинското й име? И отговорите й бяха неочаквани. Сигурно я познаваше.
Деймиан замръзна на мястото си. Кехлибарените очи?
„По това описание прилича на всеки мъж от околността, включително и на моя съпруг.“
Дали не беше попаднал право в дома на Кейси? Майка й ли беше жената с кехлибарените очи — същите очи имаше Кейси, когато се ядосаше? Как само беше описал съпруга й…
Деймиан се завъртя на пети. Бащата на Кейси стоеше пред него със свити юмруци. Повече нищо не помнеше. Освен хилядите звезди, които изведнъж изгряха в очите му…
Четиридесет и осма глава
— Започвам да си мисля, че сгреших, като ти казах за връзката му с Кейси — рече Къртни.
Двамата с Шандос стояха и гледаха Деймиан, проснат на пода, от носа му течеше кръв.
— Разбира се, че трябваше да ми кажеш — отговори троснато Шандос, докато потриваше кокалчетата на ръката си. Лицето му беше безизразно и студено.
— Наистина ли? Когато трябваше, ти казах да не ходиш да го търсиш чак в Ню Йорк. Сега глупакът се появи на вратата ни и ти побърза да го удариш! Май той трябваше да те удари…
Шандос вдигна вежди.
— Тогава защо ми каза, че е тук? Можеше да го отпратиш и нищо нямаше да се случи!
— За миг си помислих, че ще поискаш да поговориш с него, но само за миг — настояваше тя.
Този път Шандос се усмихна.
— Нали ми каза, че те е ядосал!
— Той е дошъл да наеме Кейси отново, представяш ли си? Не че тя ще се съгласи да работи пак за него, но това ще усили болката в сърцето й. Той не го ли знае?
— Едва ли, мъжът е честолюбив, безчувствен син на…
Шандос сложи пръст на устните й, за да я накара да замълчи.
— Харесваш ми, когато си разгневена, Котешко око, но в този случай няма причина. Нали ми каза, че той не е знаел, че Кейси е влюбена в него: тя сама ти е признала?! Това го оневинява, нали?
— Е да, но ти защо го удари, а сега казваш, че е невинен?
— Поради простата причина, че е направил дъщеря ми нещастна. Това се нарича бащина закрила.
— О, разбирам, майката не притежава такива качества.
— Твоята закрила беше да ми кажеш, защото знаеш, че ще се нахвърля срещу него.
Къртни се предаде, не искаше да спорят повече.
— Стига сме обсъждали всички въпроси и причини, явно и двамата не го харесваме. Нека решим какво ще правим. Бих предпочела Кейси да не знае, че е бил тук. Трябва да се прибере довечера. Но може да си дойде всеки момент…