— Какво правиш тук, Деймиан, и какво е станало с носа ти?
Деймиан беше забравил за злополуката, но синината под очите му беше останала, а счупването, по думите на д-р Харт, нямаше да зарасне толкова бързо.
Деймиан погледна за миг Шандос в лицето и каза:
— Натъкнах се на юмрука на баща ти. Казваше, че дължа поне малко болка, задето бях изложил живота ти на риск…
Кейси поклати глава неодобрително.
— Татко те е ударил? Кога?
— Преди няколко дни.
— Ти си бил тук и никой не ми е казал? — въпросът не беше към него и тя се обърна към Шандос.
— И какво от това? Той си тръгна. Не трябваше да се връща.
— Татко, нали говорихме за това, че не трябва да взимаш решения вместо мен, аз съм достатъчно голяма?
— Попитай го защо е тук, малката ми, а след това прави заключения. Аз все още съм в правото си да те защитавам, без значение колко съм стар.
Кейси присви очи и се обърна към Деймиан.
— Защо си тук, Деймиан?
Искаше му се да говори с нея насаме, но по всичко личеше, че родителите й нямаше да позволят.
— Джак избяга в Сейнт Луис. Следите му ме отведоха в Чикаго, но и там го загубих. Прекалено голям град е и лесно можа да се покрие. Моите хора вече не знаят къде да го търсят. Предложиха ми да разлепим афиши „Издирва се“ из целия район, така че ако някой служител на закона го види, може…
— Все още не си ми казал защо си тук.
— Ти го откри веднъж, Кейси.
— Тук на Запад — да, но в големия град… Какво ли разбирам от големи градове аз?
— Но ти познаваш Джак.
— Ти вече си наел хора за това, Деймиан.
— Да, компетентни са, но почти са се отказали, а и нямат друг интерес…
— А аз имам, така ли? И какъв е?
— Ти си човек, който се свършва работата докрай. Но тази се проточи и всъщност не е завършена.
— Не съм виновна, че си го изпуснал.
— Не, не си. Но след всички усилия, които хвърли, ще му позволиш ли да се разхожда на свобода?
Това трябваше да попадне право в целта — не виждаше ли тя, че е последната му надежда?
— И целия този път си изминал, за да ме наемеш отново?
— Мислех си, че парите няма да те интересуват, но ако това е искането ти…
— Имах нужда от пари преди, Деймиан, сега просто искам да знам, че съм приключила. Значи си дошъл само за да ме наемеш да заловя Джак отново?
— Само? Ти знаеш какво означава това за мен, иначе защо ще идвам. Дори не знаех дали ще те открия.
— Иначе защо ли? Разбрах какво си имал предвид, татко.
Тя се обърна и тръгна към стаята, оставяйки Деймиан в недоумение. Не очакваше да му откаже, мислеше си, че само като чуе, че Джак е избягал, веднага ще се втурне с него към влака.
— Е, мистър Рътлидж, получихте ясен отговор.
Обърна се към майката на Кейси, тя държеше вратата широко отворена. Да, получи отговор и се чувстваше съкрушен.
Петдесет и първа глава
Деймиал бе вече пропътувал половината разстояние до Чикаго, когато реши да се върне обратно в Тексас. Беше се предал много лесно! Не беше изяснил другите обстоятелства — вина, морални задължения и още куп въпроси, които го вълнуваха. Беше подвил опашка и си беше тръгнал. Отвратително! Като че ли не го вълнуваха и други неща!
Слезе от влака и реши да изчака следващия, с който да се върне на юг… В ресторанта на гарата обядваше Кейси. Не можеше да повярва на очите си.
Не, сигурно не беше тя, но много приличаше — в жълта рокля, с малка шапчица. После цялото му тяло го подсети, че е тя.
Но това означаваше, че е пътувала с него, как не е забелязал? Откакто се беше качил във влака, не беше слизал дори да се храни — носеха му храната в купето, а той умишлено избягваше хората.
Приближи масата, беше благодарен на случайността, че ги среща отново. Лицето й беше непроницаемо — вече знаеше откъде има този поглед — беше обезкуражителен.
— Ти дойде. Не съм си и помислял, че ще дойдеш…
— Да.
— Чакам да ми кажеш кога тръгваме.
— Няма да тръгваме.
— И защо не? Мислех, че преди работехме заедно добре…
— Правехме заедно добре няколко неща, но намирането на Джак не беше сред тях.
След този неучтив отговор Деймиан нямаше думи да продължи. Тя дори не се изчерви, докато говореше.
— Смешно е, че точно ти го казваш, Кейси. Не бих си и помислял, че това е от значение за теб, след като избяга така през нощта, без дори да се сбогуваш с мен…