— Мисля, че се разделихме чудесно, думите бяха излишни.
Да, права беше — хубав начин за раздяла, но ако другия не мисли така…
— Поне единият от нас трябва да каже още нещо.
— Поне единият от нас имаше достатъчно време да каже още нещо.
Деймиан стисна зъби. Пак беше права.
— Да не си довела родителите си с теб?
Тя проследи погледа му и каза:
— Всъщност майка ми искаше да направи някои покупки в Чикаго, така че пътуваме в една и съща посока. Баща ми тръгна, защото не искаше да се разделят отново. Моето решение да тръгна с тях няма нищо общо с твоето желание.
Тя го погледна сериозно — искаше да му покаже колко много вярваше на думите си. Не го учуди — беше помолил нея за помощ, а не цялото й семейство. Само дето забрави, че тя въобще не се интересуваше от изчезването на Джак.
Деймиан въздъхна. Прекалено много неща се бяха насъбрали напоследък и все трябваше да прави компромиси. Трябваше да не говори повече, освен за едно…
— Ще се включиш ли в издирването на Джак?
— Това аз ще реша.
— Но не искаш моята помощ? А да видиш докладите на детективите?
— Ти достатъчно ясно ми каза, че градът е голям и той може да е навсякъде. Най-подходящо е да започна да мисля като него, така че не ми трябват твоите доклади — те няма да ми бъдат от полза.
— Мисля, че поне в едно нещо мога и аз да помогна — не се впускай в издирването толкова необмислено, за да мога после да те открия!
Баща й беше вече до масата и чу последните думи на Деймиан.
— Е, сега след като имам думата му да те пази, мога да се опитам да убедя майката ти и да пазаруваме тук наблизо.
Тъкмо тогава Къртни се присъедини към тях:
— Добър ден, мистър Рътлидж, значи все пак я открихте. Няма да откажем на удобствата във вашия вагон, ако ни поканите да пътуваме заедно.
Деймиан зяпна от учудване. Те искаха да пътуват с него, но Кейси не каза такова нещо. Баща й е съгласен той да я защитава? Какво по дяволите е станало в Уако, че толкова много се е променило отношението им към него?
Най-после се опомни — нали беше решил да смени влака, всеки момент щяха да му донесат багажа.
— Разбира се, мадам, ще ми бъде приятно да пътувам с вас.
Кейси обаче не се зарадва, не го беше предвидила. Къртни беше доволна, а Шандос изглежда не се интересуваше, беше му все едно. Да беше поне казал на Кейси, че е съгласен и че разчита на подкрепата на Деймиан, но тя нямаше сама да го попита, защото това нямаше да бъде в нейна полза.
Странно как всички се бяха променили! Щеше ли да пътува добре с тях, за какъв дявол му трябваше да се съгласи? Сигурно си беше загубил ума.
Петдесет и втора глава
Кейси и майка й се настаниха отделно от мъжете, в едната част на вагона. Шандос отмести някои от нещата на Деймиан, без дори да го попита — нямаше нищо против дамите да имат отделно купе, разбира се, но можеха поне да поискат съгласието му…
Сега разбра, че семейство Стратън бяха много контактни хора, с изключение на Кейси — тя не беше от приказливите, общуваше единствено с родителите си. Първото нещо, което му направи впечатление, беше колко много бяха привързани един към друг.
Единствено Къртни се стараеше да поддържа атмосферата нормална. Беше много по-нежна от дъщеря си и съпруга си, което разбира се беше резултат на доброто й възпитание и произхода й. Опитваше се да приобщи Деймиан към всички разговори. По-голямата част от деня прекарваха заедно, Къртни го насърчаваше да говори за себе си, за баща си и за компанията, която винаги беше принадлежала на неговото семейство. Не усети как включи името на майка си в разговора…
Кейси направо се изчерви, когато чу Къртни да казва:
— Кейси ми каза, че майка ти живее в Чикаго — чудесна възможност да се срещнем с нея, докато сме там.
Тогава Деймиан погледна Кейси, като че ли я питаше: „Какво още каза на родителите си, дето не е тяхна работа?“, но на Къртни отговори така:
— Съмнявам се, мадам, все пак не отиваме на гости.
А после се заредиха дългите нощи, които той трябваше да прекарва с Шандос Стратън. Тогава дамите затваряха вратата зад себе си и не се появяваха до сутринта. Една вечер Шандос му каза нещо, което той дълго обмисляше през нощта:
— Жена ми смята, че може да се разчита на думата ти, ти сам си го показал, но лично аз се въздържам от мнение по въпроса.
Деймиан не можеше да не се защити.
— Какво, по дяволите, имате предвид?
— Трябва да знаеш какво, новак!
Затова, когато пристигнаха в Чикаго, той чувстваше Къртни като своя единствена приятелка, останалите двама като че ли не понасяха присъствието му. Не успя да говори нито веднъж насаме с Кейси.