Препоръча им същия хотел, в който беше отсядал и преди с надеждата, че най-после ще може да се види с Кейси, но тя сигурно щеше да му откаже. Когато майка й заяви, че предложението да останат в същия хотел е прекрасно, Кейси я изгледа неодобрително, но не посмя да оспори решението на Къртни.
По-късно взеха решение, че ако Кейси установи къде се укрива Джак, няма да действа сама при залавянето му, с което тя не беше съгласна, но така искаше баща й и тя се примири. Къртни предложи да вечерят винаги заедно, за да могат да научават новините от нея — не че Деймиан предпочиташе компанията им, но заради Кейси, трябваше да се съгласи.
Тогава Кейси сподели част от плановете си:
— Смятам да започна издирването от скъпите ресторанти и хотели — Джак е свикнал да пилее парите си, а когато го прави, винаги се придържа към изтънчения си вкус, независимо дали се крие или не. Така че ще започна от персонала на такива заведения.
Господи, но това означаваше, че ще бъде необходимо неговото присъствие! Поне няколко дни! Защо не съзря никаква заплаха в очите на баща й?
Явно Кейси беше решила да приключи случая колкото се може по-бързо, за да се прибере отново вкъщи. Още първия ден не дойде на вечеря. Нямаше я и на следващия. Оставяше им съобщения, дори нямаше време да поговори с тях.
Само Шандос не беше учуден.
— Когато дъщеря ми се захване с нещо, върши го докрай.
Деймиан можеше да оспори думите му, но не пожела. Искаше да бъде открит Джак, колкото се може по-бързо, но също така искаше да има време да поговори с Кейси, преди тя отново да избяга. И тъй като не му оставаше друго, чакаше с нетърпение всяка вечер със семейството й…
Кейси се появи на третата вечер. Ресторантът беше от най-добрите, имаше не само гости на хотела, но и много граждани, които искаха да покажат бижутата и тоалетите си.
Кейси превъзхождаше всички дами по красота. Беше с елегантна копринена рокля — бледолилава на цвят и с черна лента на шията. Всеки път изглеждаше все по-красива.
Тази вечер тя беше изпреварила родителите си, затова продължи да пристъпва по-бавно. Сигурно мислеше да се върне, но Деймиан я погледна така решително, сякаш щеше да отиде и насила да я доведе до масата. Тя промени решението си и много добре направи — не знаеше на какво беше способен сега, точно в този момент!
Стана и й помогна да седне. Сервитьорът пристигна веднага, но Деймиан не изчака той да се отдалечи и каза:
— Много си красива тази вечер, Кейси!
Тя не очакваше комплимента — бузите й поруменяха. Не успя да каже нито дума, но Деймиан продължи:
— Харесваше ми дори когато беше с дънки и пончо!
Това видимо я изненада, но тя все още мълчеше. Може би затова Деймиан си позволи да добави:
— Всъщност най-много ми харесваш, когато не си облечена с никакви дрехи!
Руменината й премина в силно изчервяване. Тя наведе очи и тихо попита:
— Защо се опитваш да ме накараш да се чувствам притеснена?
— Не, не се опитвам, само ти казвам истината! — отговори също тихо Деймиан.
Тя вдигна глава и кехлибарените й очи се спряха на неговите.
Защо ли имаше чувството, че го разсъблича с поглед?! Дали защото непрекъснато мислеше за последната им нощ, когато бяха заедно?! Така му се искаше да я прегърне и да я отведе в стаята се…
— Деймиан, ти ли си? — прозвуча някакъв писклив глас. — Как така си в Чикаго и не си ми се обадил? Сигурно си пристигнал току-що и щеше да ме потърсиш на сутринта, нали?
Деймиан притвори очи от ужас. До него стоеше Лола Милър.
Петдесет и трета глава
Кейси повече не вярваше в късмета си. Защо точно когато Деймиан щеше да каже онова, което тя толкова дълго очакваше, този глас, който тя така ненавиждаше, не — мразеше, трябваше да прекъсне мислите му?! Мразеше не само гласа, мразеше жената, която поглъщаше със сладострастен поглед Деймиан!
Е, прекалено силно е да се каже, че я мрази, но че не я харесва, да. Така се надяваше никога да не я види отново, а тя взе, че се появи и започна да се умилква на Деймиан колко й било приятно. Кейси дори бе забравила, че тя живее в Чикаго!
— Тук съм по работа, Лола, страхувам се, че не разполагам с време за приятелски посещения.
— О, наистина ли? — попита тя и погледна към Кейси. — А това кой трябва да е?
Колко забавно, тя ревнуваше от нея? Дори не я позна! Смяташе се за изключителна, само на нея трябваше да обръщат внимание мъжете, другите са без значение!
— Ти ме пренебрегна, Лола. И ме нарани, не ме ли позна?
— О, това си ти, Кейси, Извини ме, но аз мислех, че си… е, нали се сещаш… „една от дамите на улицата“.