— Не ни остава друг избор — предаде се Шандос.
— Не, никакъв — допълни Деймиан.
Петдесет и пета глава
На другата сутрин станаха призори. Всички обитатели на хотела още спяха. Надяваха се, че Джак ще бъде в леглото си. Деймиан беше специалист по разбиване на врати — по-голяма изненада Джак едва ли е имал в живота си.
Шандос щеше да чака на аварийния изход. Кейси разчиташе на него много повече, отколкото на Деймиан…
Кейси беше взела дънните си за всеки случай — не можеше да се движи бързо с роклята. Пончото беше оставила вкъщи — времето не беше подходящо за него. Затова пък беше донесла в багажа си коженото яке, с което се разхождаше през зимата в ранчото.
Не бяха предвидили никакви неприятности, поне Кейси не беше. Джак едва ли имаше оръжие, за да се защитава, както в Тексас.
Най-добре щеше да бъде, ако го заловят в полусън — без изстрели, за да се върнат в своя хотел навреме за закуската.
Бяха наели файтон. Пристигнаха бързо пред жилището на Джак. Шандос изтича да заеме удобна позиция, за да може да наблюдава изхода и улицата.
Деймиан взе пушката си. Кейси беше само с пистолет в джоба на якето, имаше и допълнителни патрони. Качиха се до вратата на Джак…
Отвориха я внезапно… Но стаята беше празна. Вещите му бяха все още там. Кейси реши да провери.
— Къде е, по дяволите? — попита Деймиан.
Тя не отговори. Знаеше, че е объркан. После чу крясък на птица — необичайно за тази част на страната.
— Това е баща ми…
— Какво?
— Сигурно е видял нещо! Слез бързо долу!
Кейси и Деймиан се втурнаха към вратата. Той направо летеше надолу. Шандос им махаше да побързат. Нямаше време да питат какво се беше случило.
Кейси се хвърли във файтона, докато баща й се качи на единия кон, и препуснаха. Деймиан й помогна да се настани до него и попита.
— Какво стана? — попита тя. Беше останала без въздух от тичане.
Той посочи улицата пред тях. Друг файтон препускаше още по-бързо от техния. Кейси беше омърлушена — планът им се провали, по-точно нейния план. Тя се прехвърли на отсрещната седалка, за да е по-близо до баща си.
— Не знам кого е забелязал — мене или вас двамата. Видях го чак когато се качи на минаващия файтон, малко преди да го изпусна от очи. Трябва да се е прибрал току-що, защото излетя от хотела много бързо. Докато изляза на улицата, той вече беше съборил кочияша и препускаше. Остави човека да вие от болка на улицата, сигурно си е счупил крака.
— Но сега е много по-опасно — да не сме полудели? — извика Кейси.
По улицата вече имаше движение, другите файтони поемаха сутрешния се път. Хората тръгваха на работа.
Джак изглежда не се притесняваше от това — файтонът му направо летеше. Ядосани мъже подвикваха по двата файтона, раздразнени от бързия им ход.
— Права си — по-добре да го притиснем сега, този кон няма да издържи дълго — съгласи се Шандос.
Да го свалят от файтона, разбира се! Кейси се върна при Деймиан.
— Чу ли?
Той кимна. Тя погледна към пушката му — все още беше заредена.
— Ти ще го направиш, нали? Аз нямам шанс да го улуча при в движение, но ти с пушката ще можеш. Стреляй в главата му. Дано се сети да спре, преди да нарани невинни хора.
Деймиан не каза нищо. Стана, зае удобна позиция и стреля. За пушката разстоянието не беше от значение…
Джак все още продължаваше да препуска, но изстрелът го накара да премине на другата страна на улицата. Конят обаче държеше да се върне на своето място — но файтонът не можа да вземе резкия завой. Преобърна се, изхвърли Джак настрани и продължи да се влачи още няколко ярда.
Джак беше под файтона — трябваше да го изместят, за да го освободят.
Това обаче вече нямаше никакво значение — Джак беше умрял още при падането.
Петдесет и шеста глава
Кейси опаковаше багажа си, когато Деймиан се върна в хотела. Беше уредил всички подробности по смъртта и издирването на Джак.
Кейси беше проверила разписанието на влаковете — следващият щеше да замине за Тексас същия следобед. Каза на родителите си, че ще пътува с него, което не им се понрави много. Те очакваха по-различен край на това пътуване — майка й най-вече.
— Ще се въздържа от коментар… — заяви Шандос.
Той все още не беше сигурен, че именно Деймиан е мъжът, който ще направи дъщеря му щастлива.
Защо отново бързаше да се раздели с него? Не му беше дала възможност да помисли за други неща — като брака например. През цялото време умът му беше зает с издирването на Джак Карътърс. Истината беше, че се страхуваше от предстоящото, страхуваше се, че той не беше и помислил за брак, а тя очакваше точно това. Толкова удобни случаи имаше, а той дори не подхвърли, че иска да говори с нея за друго, освен за Джак Карътърс.