Петко Тодоров
Самодива
Гюрга Самодива
Стилян, млад овчар
Баба Петкана, Стилянова майка
Бойко, кехая на овчарите
Пенка, съседско момиче
Стара жена, Вили-самовили
Действието става по Ирин-Пирин планина.
Действие първо
Топла пролетна вечер полъхва през двата широко отворени прозореца, замрежени с дървени пречки, в стаята на бабини Петканини. През прозорците навън се виждат градините с разцъфтели дървеса, покривите на къщите и зад тях нататък няколко бърда, над които е клюмнало на заход слънцето. — Вътре в стаята е всичко постлано и разтребено както бива пред празник — утре е Гергьовден. Нагоре край прозорците по малкия миндер са наредени нови възглавници, до миндеря отстрана малко долапче, постлано с нова покривка, над долапчето иконостасът, само там кандилото още не е запалено. От другата страна камина, пепелта й в нея сметена, а по-нататък от камината на едната стена се открехват две врати — едната за в одаята, другата за чардака. Край прозорците до камината и иконостаса е разкрачен овчарски накит — две пиринчени паласки, силяхлък, пищови, каракулак-ятаган, рог за барут, чанта като мях и пр.
В стаята няма никого. Отвън в пролетната вечер селото е оживяло. Негде скърцат коля, негде се чува конски тропот, из кошари агнета протягат ясни гласове, а издалеч се донася гласът на хлопатари на стадата, които бавно се смичат към село. Момите също тръгват на извора, раздрънкват се менци, широко се отекват кръшни смехове, сам-там през плетища се провиква някоя: — „Мари ху, още ли не си се накитила!“ — „Чакайте, ей ме ида!“ — отговаря друга — и шум, и разговори от час на час навън все повече се подйемат.
От чардака влиза държелива стара жена, пременена, както е тръгнала за черква, след нея Дойновица, връз трийсет и пет години, препасана с жълта вълнена престилка и с черен ръчаник на глава, и баба Петкана — едра, лична жена, с побеляла вече коса, както е работила по чепак и с вълнена престилка и изцапани от пръст ръце.
Баба Петкана — Заповядайте, сватя. Минете да седнете. Върви ти, Дойновице — ти по̀ знаеш! — Кани сватята. Аз току-що се връщам от бостаня — плевих — гледай как ви посрещам. — Чакай, да си умия бари ръцете.
Баба Петкана се дръпва в одаята, Старата жена сяда на миндеря, а Дойновица срещу нея на стола.
Дойновица — Аз водя гостенката като у дома, стрино Петкано.
Старата жена — Който иди на гости срещу Гергьовден, като не го изпъдят, сватя Петкано…
Баба Петкана (от одаята) — Ще се случи да доде веднъж сватята у дома и да ни свари неразтребено, ненаредено…
Дойновица — Други нека се одумват посемсега за тебе. Ний твойта скопост я знайме.
Баба Петкана (умила ръце, хвърлила вълнена престилка, влиза в одаята с къса подшита салтамарка и изведнъж бърза да затваря прозорците) — Каня ви, пък не виждам на кой ред е всичко тук. Разтворено като в плевник! От отзарана разтребяме, подир някой час и черква ще чука — ний още не сме смогнали. (Затваря и се повръща при гостенките да седне.) Добре дошла, сватя. Дойновице, и ти добре дошла.
Дойновица (със Старата жена като се понадигат малко) — Добре намерила.
Старата жена — Дойдох да те видя, сватя Петкано. Сега като ти доведоха отмяна в къщи, падна ли ти сърце на място.
Баба Петкана — Добре си сторила. Откога не сте идвали у дома.
Старата жена — Припирах из пътя да не закъснея, пък то — пролетно слънце, излъга ми очите. Стигнах, още черква нечукала. Отбих се у Дойновичини, че й викам: завед име у святата Петкана. Както й хвалят по нас снахата — мало и голямо за Стиляновата булка разправя.
Дойновица — Да те заведа. — Тя Стиляновата булка за такива като нас няма твърде да размита, ами бари Стрина да видим.
Баба Петкана — А, как ще би! Чакайте, тя ай сега ще дойде.
Старата жена — Не я зная аз, ама щом надникнах от прага още и познах. Отличало. Подир всичко млада булка е тичала. Двора преметен, градинката разцъфнала — кравена китка, пък в трема онези ми ти тънки первази — останаха ми очите, ти казвам!
Баба Петкана (с видимо усилие да потуля туй, що става в къщата й) — Отличало… Нали млада булка е за туй — да тича!