Стилян (все повече му се набира гняв на душата, навожда мрачно глава и сърдито) — Причерня ми пред очите! Не ща вече ни тебе, ни къщата ти!
Баба Петкана (още по-гневно се хвърля към Стиляна) — Като ти е причерняло, като не можеш да ме гледаш — аз никого не вържа в тази къща! Прав ти пътя — върви, където искаш!
Стилян (виква гневно) — Тебе устата ти приказват, ушите ти не слушат! — Не ме карай!…
Баба Петкана — С вик ли ще ме плашиш! Аз зная какво приказвам! — Мене ми преля вече от тези… Няма само аз да преглъщам всичко…
Стилян (не може вече да се владее) — Ти ще си затвориш ли устата, ще млъкнеш или?…
Баба Петкана (упорито застанала насреща му) — Няма да ги затворя! Мене баща ти ме е довел в тази къща. Той не ми е виквал…
Стилян (настръхнал) — Млъквай, ти казвам!
Баба Петкана (без да се спира) — Ти пред нея… за нея — в мойта къща ще ми затъкваш устата!
Стилян (забравил се от яд, пристъпва към баба Петкана и дигва към нея ръка.) — Не ме карай да побеснявам!
Гюрга Самодива (изненадана, с широко отворени очи, хвърля се към Стиляна и го хваща за ръката) — Стиляне? — На майка си!
Баба Петкана стои като втрещена на мястото си и после миг писва с глас.
Действие второ
Ирин-Пирин планина — овчарска колиба, от която се слушат надолу към Самодивското хорище падала, обрасли в пъстри миризливи цветя. От една страна на хорището високи почернели скали, между тях пролом, през който се синее в далнини ведро небе и през пролома малка пътека към извора Жива вода, що се разлива под скалите. От другата страна гора; стволести дървеса, обрасли с мъх и самодивски коси, се разперили грани.
После зноен летен ден мудно се отеква проточеният блей и хлопот от звънци на стадото, което бавно се прибира зад рида. Над рида из вечерния здрач се подйема блед месец и леките му багри пробягват над водите на извора. Няколко самодиви, изкъпали снаги, облекли бели ризи, решат и плетат дългите си коси край извора на брега. Други седнали върху жилави клоне се люлеят; а две още по-чевръсти, набрали цветя, лихом се втурнали по падалата надолу.
Първа Самодива (тичешком още) — Що ми е мило, най-мило, сестро, китки да кича!
Втора Самодива — Зарумени ли се месечко и дебом задебне звездни седенки, ний тръгваме низ злачни ливади.
Първа Самодива — Чия момина градинка има толкоз миризливи цветя! Да ги вплета само в свилена коса — овчар или хайдутин погледна, три годин болен ще легне.
Трета Самодива (провиква се от един клон, както се люлее) — Пак ли пъстри цветя — не набрахте се вече, не ви додея.
Първа Самодива — Росна роса разкравила едностръка тинтява, чемерика, божури, лалета — каквито щеш! Ела и ти бери.
Трета Самодива — Ката вечер все венец вия. — Сито ми е сърце на всичко!
Втора Самодива (хвърля китката си) — Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши! Наши треперушки модри теменужки, наши ремъци — бръшлян, трендафил.
Първа Самодива — Всичко приляга на самодивска хубост. Да бере всяка какво й най-допада!
Трета Самодива (Скача от клона и припва към втората да я хване за ръка) — Мощне ми са мили, сестро, модри теменужки! Ела, от тях двете венче ще си свием тази вечер.
Втора Самодива (хванати за ръце с другата берат теменужки) — Венче от теменужки само — край бяло чело да се завият едва да личи в коси ни.
Трета Самодива — Стига. Що ти са повече! Със стрък здравец Гюрга най-личен овчар примами, оброк да се хване с нея.
Първа Самодива — Памет загуби, клетника, сякаш татул да бе ял. Ни чемери, ни магии го хванаха — само тя на оброка не изтрая.
Трета Самодива — Оброк от клетва по-страшен! Ако я надсвири, булка на коляно да му падне — ако го надиграй, вакли му очи да изпие! Наду меден кавал: три дни и три нощи — рудо му стадо из дебри се прокуди, под Гюрга злачен стрък не остана.
Втора Самодива — Пък сега гледай! Обвесил врат по цял ден, сякаш гроба по земята си търси.
Трета Самодива — И като вечер, щом завърне стадо край къшлата, облегне гръб на буката и надуе кавала. Сила и младост изсвирил през него, иска и поплака си пак през него да изкара!
Първа Самодива — Какво се тази вечер забави? Не го е чут. Я, разшетаха се сенки околовръст, копраля е вече месец над вършини и откога звънци преплитат гласове оттатък!