Гюрга Самодива — Никого не чакам! Аз ще отида. Само тя да го вземе от ръцете ми.
Стилян излиза. Отвън писва гайда.
Гюрга Самодива (става още по-нетърпелива. Ту снове нагоре-надолу да замирява детето, ту пък се спира и занича през прозореца нататък към хорото) — Ей писна гайдата, хороводника пак разпери ръце. — На, залюшнаха се по него и моми, и момци. Хорото никого не чака! Който се е уморил овреме или съвсем не е смогнал да се хване — няма да се спре за него. Да стои настрана и ай тъй като мене да гледа от прозореца. Ама аз не съм се още уморила! Нито като овчаря ми се е отщял света. Този пакостник не ме пуща! Иска от хорото да ме откъсне! — Ха, горе на нашите хора всяка отде се подаде, тича да се хване — коя отстрана ще остане да гледа!
Влиза Пенка, но сега причесана и окичена, с огърлица рубета на врата, в ново сукманче и с нови папуци — едвам се познава.
Пенка — Како Гюрго, батю Стилян ме проводи при тебе.
Гюрга Самодива (която занича през прозореца и не вижда, кога влиза Пенка) — Цял ден не се вести, Пенке!
Пенка — А-а, батю Стилян ме срещна на вратата! Аз идех с буля Дойновица. Тя отиде при баба Петкана оттатък.
Гюрга Самодива (като забелязва пременената Пенка) — Ама ти — я какво си се пременила. Сукманя ти нов, огърлица рубета на врата — мома за хорото!
Пенка (навежда очи) — Цяло лято износвах с овцете какиния вехтия. Сега овцете ги закараха на къшлата. Мама ми скрои нов. Да имам за в празник.
Гюрга Самодива — Няма вече да рачиш да стоиш да залъгваш тоя плачливко — аз да прескоча на хорото, да обиколя.
Пенка — Иди, како Гюрго. Ще остана да го залъгвам. Кака е на хорото — аз съм коритана.
Гюрга Самодива (подава й детето, изправя се пред огледалото и бързо си оправя косите) — На, тури го в люлката. Да го приспиш. — Ти на премените си и на хорото не искаш ли да се радваш!
Пенка — Нали тъй, како Гюрго — че като съм коритана! — Редяхме се напред у дома, пък кака ми се присмива: за кого се стягаш — ще доде ли някой да се хване до мене.
Гюрга Самодива — Ти й кажи — аз за мен си се редя, аз да съм хубава!
Пенка — Аз тъй й казах. Никой да не ме види и никой да не се хване до мен… Аз да си поиграя, да си се понарадвам пременена… Като е пременен човек тъй… на него самичък му е драго…
Гюрга Самодива — Радваш ли се сама на себе си, всичко ще ти се радва наоколо, Пенке. (Отваря раклата, изважда няколко нови дрехи и ги слага върху миндеря.) Тъй и на батя си Стиляна да кажеш. Като доде, да му дадеш тези дрехи да се премени и той.
Пенка — Ще му ги дам.
Гюрга Самодива тръгва да излиза, но детето писва подире й и тя се повръща пак.
Гюрга Самодива — Щом тръгнах, писна пак!
Пенка (мъчи се да замири детето, което продължава да плаче) — Той е хрисим… Той ще мълчи… С-с-ст… Аз ще му изпея най-хубавата песен, дето зная…
Гюрга Самодива (вижда, детето не млъква, и отново го поема) — Песни му пей, залъгвай го както щеш — той на майка си врата иска да превие… Отсега още и той!
Пенка — Да отида пак от ос-крушата на таласъмената къща да донеса горилки, како Гюрго. Както онзи ден — да изгорим плача.
Гюрга Самодива — Тичай, Пенке. Той няма да млъкне. Все с крушови горилки трябва да му горим плача.
Пенка (припва навън) — Ай сега!
Пенка изскача навън и преди да притвори вратата, влиза от чардака Старата жена, пак стегната и пременена като пролетес.
Старата жена (с влизането си и бърза да се ръкува) — Добър ден, невясто. За много години. Да е жива свекърва ти… (Като се огледва.) Ами сватята Пенка къде е? Де ви са гостите?
Гюрга Самодива — Оттатък. Тя там се нареди и там трябва да посреща.
Старата жена — Слязох с нашите моми за хорото, отбих се при Дойновица — тя дошла тук. И аз тръгнах направо, без да питам — нали имате ден. Рекох, наредила си се, за Сватята посрещаш.
Гюрга Самодива — А-а, сега никого не посрещам. Бързам за хорото.
Старата жена — Върви, върви. Аз няма да те бавя. Няма да сядам биля. — Че оттатък при брашнянката проводихте сватята Петкана, а?
Гюрга Самодива — Не сме я провождали. Тя се пречисти оттатък, измете и се пренесе.