Дойновица — Амчи самичък ако не виждаш, най-подир не чуваш ли барим какво шушукат зад гърба ти?
Стилян (скача и със стиснати пестници ходи из къщи) — Пак ли захванаха да шушукат! Кой шушука? — Ай сега ще им дам да ме разберат!
Дойновица — Кого ще уплашиш? Ти в къщата си виж. Какво ти са криви людските хора, че приказвали. Бог да го прости моя мъж, той тъй викаше: то ако не е за приказка, няма да се приказва! — Хич, ти майки си, дето е треперела прах да не падне върху тебе, да я накараш на старини да си остави къщата, там до брашнянката в един курник да си свий! На Петковден гостите си в него да посреща.
Стилян (като чува името на майка си, лицето му потъмнява и изведнъж се смирява) — Мама ли? — Да не би тя да ти е казала нещо, да додеш да ми кажеш?
Дойновица — Тъкмо. Намерил си. Не други, ами Стрина ще си изтърве от зъбите езика. — Що ми тряба мене тя да ми казва.
Стилян — Аз на майка си в нищо не искам да се вмесвам, нито да й преправям нещо — тряба да знаеш. — Оставил съм я на волята й. Тука с нас ли иска да живей, оттатък ли — тя сама си знай. Не съм й нищо думал. — Като слязох от къшлата, намерих я, замазала си до брашнянката, постлала си — отделила се сама там.
Дойновица — Чакай сега! Знаеш ли как е плакала пред мене Стрина, като се скарахте, да отиде ти горе на къшлата и не искаше да се прибереш? Само когато ровехме чича Костадина, да можеше отнейде да видиш какво й беше. От всяка страна я дърпат и питат за тебе, пък тя преглъща и навожда глава.
Стилян — То то мина. Забравихме туй и ний, и тя.
Дойновица — Ба, тя не го е забравила. Щом не се върна за Петровден ти и тя захвана да си маже оттатък. — Не ща, викаше, да стоя помежду им, да им развалям живота. То най-широка къща за две жени е тясна.
Стилян (дига рамене) — Дето ще й главоболим и да се притеснява при нас. — Тя там ще си бъде по-добре.
Дойновица — Настрана, а? Ами тебе как ти дава сърце? — Хората си довеждат невяста да шета на майка им, пък ти твойта я доведе, да я изпъдихте от къщата й. Сама да си шета, да си готви, кърпите и ризите си на деня си да ги пере сама.
Стилян (отново захваща да се разхожда) — Какви ризи и кърпи — аз нищо не зная!
Дойновица — Отвори, че ги виж: прострени по върлината на чардака отвън.
Стилян — Не зная! Отде се намери да додеш над главата ми и ти — да ми приказваш сега тези!
Дойновица — Стрина като не смее, рекох, аз ще ида!
Стилян — Аз вече нищо не мога в тази къща. Да ме оставят всички на мира! Да прави всеки каквото иска.
Дойновица — Туй я боли и Стрина най-много! — Тя другото ще преглътне и на свойта си как да е надвиа. Ама туй — Гюрга да ти прави къщата за смях пред цялото село, пък ти да се стъписваш пред нея!
Стилян (раздразнено) — Кой е взел връх над мене? Отде знаете вий какво става в къщата ми, че си пъхате гагата тук? Дохождаш и ти, и таквизи като тебе: само майка ми да ядосвате и да я подскоросвате срещу нас!
Дойновица (кръсти се и се вери) — На, езика ми да изсъхне, ако съм продумала дума! — Амчи не сте в гората — нали ви виждат хората. Сватята напред — запътила се горе от колибите чак за много години на Стрина да доде. Върви, както си знае, Гюрга я посреща — ни да покани морната жена, ни добре дошла. — Оттатък свекърва ми се е настанила… Нямам сега време гости да посрещам, аз на хорото съм тръгнала!
Стилян — Хъм, че ти тука ли беше? Отде знаеш пък и как е рекла?
Дойновица — Сватята нали доде при Стрина и ни разправи всичко.
Стилян — Какво ви разправи? — Че Гюрга я изпъдила оттук?
Дойновица (мънка) — Амчи-и-и и да не е съвсем тъй — тъй се казва. Бог да го прости моя мъж, той тъй викаше: хората не ще ти рекат ей ти, куме, право в очи, ти самичък трябва да го проумееш!
Стилян (сърдито) — Вий от сламката греда правите! Само с крамоли и раздори да разнебищате тази къща!
Дойновица — Твойта къща невястата ти я разнебища!
Стилян — Заплитате ме и мене във вашите разправии — седнах да ви слушам и да ви разправям — на махлянска клюкарка да замязам!
Дойновица — То на една къща честта стопанката я дига — тъй вика този мъж, дето ще ме земе. Пък бог да го прости моя мъж, той тъй казваше: по къщата си личи честта на човека.
Стилян (кипи, сърдито) — И мъж ти, дето умрял, и този, дето ще те вземе, и ти с твойте приказки, които предъвкваш — махвайте се, пръждома ви главата!