Отвън вече се е свечерило и се чуват хората, които се разотиват от хорото.
Бойко (от чардака още) — Уруки да не ти е, Гюрго Самодиво, играйш! Насмалко що не ми стори назад от тебе да остана, за присмех по малешини и млади овчари.
Гюрга Самодива — Ела, ела и на овчаря мой кажи: как сме хоро въртели двама… Той цял ден днес в къщи е стоял, че го остави сърце и на хоро да не излезе надвечер! (Като съглежда баба Петкана.) Ха, тя майка била при него — раздумвала го е с блага реч…
Баба Петкана (сякаш иска да се оправя) — Сега що ме повика от чардака Стилян, невясто… И аз бях тръгнала да си вървя.
Гюрга Самодива — Добре бари ти си се спряла при него. На туй хоро другиго и да вържеш — в къщи няма да стои.
Бойко — Ха-а, хоро беше, ти казвам, Стиляне, стар акранин! Въртяхме го, да го сукахме с Гюрга: пукаха сърмени колани, звънтяха момини гердани и не оставихме един да се пусне от него до тъмна вечеря.
Стилян (който се е изправил настрана и всичко време стои мрачен с наведена глава) — Ех, добре сте поиграли.
Гюрга Самодива — Само ти не излезе на обща веселба да се порадваш… Бях му извадила дрехи да се преоблече — че и тях не ги побутнал.
Бойко — Чудом се чудя на него — овчар ли е бил той, не е ли! Да му изстине сърце от всичко — и първом хоро есенно кога залюшнем, да не излезе да го види.
Стилян — Какво ще се чудите!
Бойко — Ами за туй хоро моми нови премени шият, кехаи и кърджии коня не жалят да го сварят — първо хоро е то, след летен пек и умора! Или ти вече всичко забрави, Стиляне! И хора, и веселби, и ергенска вярна дружина.
Стилян — А бе, какво си дошъл сега и ти, да си се заловил за мене? Няма ли друго какво да приказвате, ами мене ще окайваш? Ти тебе си гледай, що ти трябат другите.
Гюрга Самодива — Ами какво ти каза сега Бойко, че се ропаш. Тебе ти станал крив сякаш целия свят.
Стилян (сропнато) — Крив ми е!… Свят! Една глава да има, ще я извия, да я откъсна самичък веднъж!
Баба Петкана свива се, погледва плахо Стиляна и като че не иска да слуша, ни да гледа — тръгва мълчаливо да си излязва.
Стилян (забелязал, че майка му си тръгнала, става му сякаш неловко пред нея, отива да я изправожда) — Отиваш ли си, майко! — Ний с нашите, като ги захванахме — пропъдихме те.
Баба Петкана (отива си) — Стой си… Какво ще ме пъдите — то ми е време вече да се прибера.
Гюрга Самодива (между това дига рамена, доближава се до прозореца и занича навън) — Домъчняло му нещо, няма на кого да си изкара…
Бойко — Стоял е цял ден със сгърнати ръце самичък. — Никога не се тъй запуша душата на човека, като в празник.
Стилян (повръща се от прага и все повече и повече раздразнен) — Е, оставете ме де! Все за мене ли ще разправяте… Аз затуй, когато доде празник, най-мразя…
Отвън се чува дрънканието на менците — момите тръгват към извора.
Гюрга Самодива — Момите нарамиха кобилици. Да си дигна менци аз, на извор да ида, а то комуто е причерняло пред очи, той все черно ще вижда наоколо си. (Отива в одаята.)
Бойко (кротко и другарски на Стиляна) — Да беше ти излязъл само! Онез пъстрополи моми, онези момци вакли — отпуснали се, да се залюлели никой грижа не иска да знае!
Стилян (като излиза Гюрга Самодива, става още по-груб, стисва юмруци, но безсилен отива и се тръшва на миндеря) — Не ми трябва никой, ти казах! Аз мойто хоро си го изиграх вече!
Бойко (още не може да разбере дразненето на другаря си) — Ти, ако не се хванеше, бари да ни погледаше с Гюрга отстрани. Невяста имаш! — разтърси шити поли да се зарумени — охридска ябълка ако не си виждал, излез виж! (Смее се и като че иска да разсмее и Стиляна, доближава се до него и го ударя по рамото.) Уруки да не й са: засрамва тя и мене, и тебе.
Стилян (дръпва се изведнъж гневно) — Остави ме!
Бойко (вперя учудени очи в него) — Я, че какво ти е?
Стилян (трепери от яд и едвам цеди през зъби) — Тъй ли! — Ти да въртиш жена ми там на хорото, пък аз да стоя да ви гледам отстрана, а?
Бойко — Гледай какъв си станал!
Стилян — Станах! Не бях, ама станах. От вас!