Стилян (мъчи се с малко по-строг тон) — Други път да слушаш, кога ти приказват. Да не ме караш да се сърдя!
Гюрга Самодива (като се завъртява весело сред къщи и изведнъж се хвърля към него и го гали!) — Ой-ой, хем още като че не му е преминало на моя овчар!
Стилян (меко) — Карате ме понякога отвън кожата си да излязвам!
Гюрга Самодива (отстъпва малко и го изглежда дяволито отстрана) — Де, един път да те видя да излезеш пък от кожата си навън! Не да се свиваш все в нея.
Стилян — Затуй ли не искаш да ме знаеш за нищо?… Аз ще си запаша силяха пак, малко ме държи! Ще си изляза с овцете в гората и ще си бъда какъвто съм си бил.
Гюрга Самодива (доближава се по-скоро до овчаря и почва ту чембаса му да закача, ту да се гали около него) — Немой, овчарьо, немой! За пусто горье при мене жалиш!
Стилян — Като смъкна на Бистрица стадото на водопой, един път като мине през чубрични и здравични рудини — цяла гора с ведър мирис ще размирише! Там съм аз порасъл и нататък ми тегли сърце!
Гюрга Самодива — Росно цвете съм ти разсадила днес! Навред пред къщи. Минзухари като разцъфнат догодина. Из тревата ще изпъстрят звънчета! Най-напред звънливият смях на пролетта в нашия двор ще се чуй.
Стилян — В двора и из тревата сади каквото искаш. Няма защо да ходиш по лехите, дето майка ми си сади лук и меродия…
Гюрга Самодива — Нали за тебе! На гороцвет пред къщи да лъхти. Като пред къшлата! С мирисът си духът ти да разведрят.
Стилян — Да се сърдите и да се карате с майка ми.
Гюрга Самодива — Аз не се карам! Ни майка зла приказка ми е казала, ти като я видя иде към нас — развика се самичък!
Стилян — Пред майка си аз не мога да оставя думата ми на две да стане. Аз съм мъж в тази къща най-подир! Няма да се стъписам, за смях пред очите й да стана… Проумей ме веднъж. Да рече майка ми — уж и той си довел жена…
Гюрга Самодива (учудена, като че не може да го проумей) — Мъжова сила пред майка да покажеш! Тъй ли било тук по вас?… Пред майка да се не посрамиш… Викаш да ме плашиш.
Стилян — Между мен и теб то друго. Не разбираш ли? Кога сме двама — колкото искаш…
Гюрга Самодива — Скоро ти се теб умаря сърце от милувки и от смях.
Стилян — Е, не е то цял живот в смях и милуване само…
Гюрга Самодива (махва с ръка) — Живот ли е живота без смях и милувка! Един по друг да не жадуваме, да се радваме един на друг.
Стилян — За всичко с време и всяко нещо на мястото си. Остави. Седни тук.
Гюрга Самодива (продължава да си играе) — Време за милуване ката час! Всяко място, дето се двама срещнем!
Стилян (морен, сили се да не се прозине) — Стани като мене в тъмни зори и цял ден на пазаря все да продаваш агнета…
Гюрга Самодива — Кръст от работа у теб се не прекърша! На Гюрга Самодива ти надви, овчарьо мой! От връх пирински хорища си я смъкнал — да те гали и милува!
Стилян (като оставя пушка настрана и сяга да прехване Гюрга Самодива, която се дръпва дяволито) — В галене и грижи край къщи и младост повяхва, и сила мъжка омеква.
Гюрга Самодива — Ами с мотика в земята ли? — По ти е драго да закопайш сила и младост — или в галене и милувки с мене?
Стилян — Колко работа още до вечеря ме чака!
Гюрга Самодива — Утре е весел празник — почакай… Сега ще се покаже вечерница, ще глъхнат шетни и разговори. Час млади да се галят и милуват. (Прихваща го за главата и почва да си играе с къдриците на чембаса му.) Със сини очи да те стрелям, с тънки пръсти чембаса ти да реша!…
Стилян — Остави. Няма да има с какво да срещнем празника — уж овчарски ден за курбани е утре.
Гюрга Самодива (хваща го за ръка и го тегли да стане) — Хайде тогази! Бялото агне курбан на мене да го сториш.
Стилян (неловко и като че не му се става) — Бялото агне — то отиде най-напред отзарана.
Гюрга Самодива (отстъпва учудено от него) — Бялото агне, дето му бях вързала клонче на врата?
Стилян — На попа го продадох!
Гюрга Самодива (дърпа се) — Нали аз го бях отделила за нас!
Стилян — Ний ги храним, няма да сегнем да отберем най-хубавото. — То все ще остане и ний едно да си заколим.
Гюрга Самодива — Най-хубавите хората, пък ний — метиля!
Стилян (става, увърта се около нея и като че я моли) — Ама недей става сега такваз!