* * *
Самодивата се досетила, че мъж й е заминал да доведе майка си, но го не укорила, че не й се е обадил.
Посрещнала го весела, с усмихнато лице.
Само когато влезли в двореца, извикала го насаме и му казала тихо:
— Знам, че я обичаш: майка ти е. Но ти прибърза, не ме послуша. Преди време доведе бабичката: тя ще умре.
И наистина, когато майката се видяла с дъщерите си, които дошли да я посетят, от голяма радост й призляло и тя умряла.
Но самодивата Зуница я превърнала на бистра река — и тая река потекла край двореца, по зелените ливади.
Тя тече и сега там.
От нея пият самодивските коне, които не обичат ни сладка вода, ни горчива.
Водата на тая река е солена, а майчините сълзи не са отровни; те дават сила, защото са сълзи на обич.