— Плашиш ме. Наистина ме плашиш.
Жан-Марк стана, за да донесе бутилка коняк и две чаши. После, след като отпи от своята, каза:
— В края на посещението ми в болницата той се отдаде на спомени. Припомни ми какво съм му казал, когато съм бил на шестнайсет години. Тогава разбрах единствения смисъл на приятелството такова, каквото съществува днес. Приятелството е нужно на човека, за да осигури доброто функциониране на паметта му. Да си спомняш миналото, да го носиш винаги със себе си, това е може би необходимото условие, за да запазиш онова, което наричат целостта на Аз-а. За да не се стесни Аз-ът, да запази обема си, спомените трябва да се поливат като цветя в саксия и това поливане изисква редовен контакт със свидетелите на миналото, тоест с приятелите. Те са огледалото ни, паметта ни. От тях не се иска нищо друго, освен да лъскат от време на време огледалото, за да можем да се видим в него. Обаче на мен ми е все тая какво съм правил в гимназията! Това, което винаги съм желал от най-ранна младост, може би още от детството, е съвсем друго нещо — приятелство като ценност, по-висша от всички други. Обичах да казвам: между истината и приятеля винаги избирам приятеля. Казвах това от предизвикателство, но го мислех сериозно. Сега знам, че тази формула е архаична. Би могла да важи за Ахил, приятеля на Патрокъл, за мускетарите на Александър Дюма, дори за Санчо, който е бил истински приятел на господаря си въпреки разногласията им. Но не и за нас. Толкова далеч стигам в песимизма си, че съм готов да предпочета истината пред приятелството.
След още една глътка:
— Приятелството бе за мен доказателство, че съществува нещо по-силно от идеологията, от религията, от нацията. В романа на Дюма четиримата приятели често се озовават в противникови лагери и са принудени да се бият един срещу друг. Но това не нарушава приятелството им. Те не спират да си помагат — тайно, хитро, като се надсмиват над истината на съответния лагер. Те са поставяли приятелството над истината, над каузата, над заповедите, над краля, над кралицата, над всичко.
Шантал го погали по ръката и след кратка пауза той каза:
— Дюма е написал историята на мускетарите два века по-късно. Дали и той не е изпитвал носталгия по изгубената вселена на приятелството? Или изчезването на приятелството е по-скорошно явление?
— Не мога да ти отговоря. Приятелството не е проблем на жените.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което казвам. Приятелството е проблем на мъжете. То е тяхната романтика. Не нашата.
Жан-Марк отпи от коняка, после продължи мисълта си.
— Как се е родило приятелството? Сигурно като съюз срещу превратностите, съюз, без който мъжът би бил безсилен пред врага. Може би вече нямаме жизнена необходимост от подобен съюз.
— Винаги ще има врагове.
— Да, но те са невидими и анонимни. Администрациите, законите. Какво може да направи приятелят ти, когато решат да построят летище пред прозорците ти или когато те уволнят? Ако някой ти помогне, то той пак ще е анонимен и невидим — организация за социална помощ, асоциация за защита на консуматорите, адвокатска кантора. Приятелството вече не може да се провери в никакво изпитание. Не се налага да търсиш приятели на бойното поле нито извадиш сабята, за да го защитиш от бандитите. Преминаваме през живота без големи опасности, но и без приятелство.
— Ако това е вярно, би трябвало да те сдобри с Ф.
— Признавам, че ако му бях казал в какво го упреквам, той не би разбрал. Когато другите се нахвърлиха срещу мен, той замълча. Но за да бъда справедлив, трябва да кажа, че той е сметнал мълчанието си за смело. Дори се е хвалил, че не се е поддал на общата психоза и не е казал нищо, с което да ми навреди. Така че съвестта му е била чиста и сигурно се е обидил, когато най-необяснимо спрях да го виждам. Грешах, като исках от него нещо повече от неутралитет. Ако се бе хвърлил да ме защитава в онази злобна среда, самият той би изпаднал в немилост, би влязъл в конфликт, би имал неприятности. Как съм могъл да искам това от него? Още повече, че ми беше приятел! Никак не е било приятелско от моя страна! Нека го кажем другояче — било е некоректно. Защото изпразненото от някогашното си съдържание приятелство се е превърнало днес в договор за взаимно уважение, с други думи, в договор за коректност. А е некоректно да искаш от приятел нещо, което би го смутило или би му било неприятно.