Мек и леко треперещ глас се обади срещу Шантал:
— Но в такъв случай защо сме тук? За какво живеем?
Бе гласът на изисканата дама, седнала до Льороа, когото обожаваше. Шантал си представя, че сега Льороа е заобиколен от две жени, между които ще трябва да избира — една романтична дама и една цинична дама. Тя чува умолителното гласче — романтичната дама отказва да се раздели с хубавите си предразсъдъци, но (според фантазиите на Шантал) ги защитава с непризнатото желание да ги види принизени от демоничния герои, които в този момент се обръща към нея:
— За какво живеем? За да снабдяваме бог с човешка плът. Защото, драга моя, Библията не иска от нас да търсим смисъла на живота. Тя иска от нас да се плодим. Обичайте се и плодете се. Разбирате ли, смисълът на „обичайте се“ е определен от „плодете се“. „Обичайте се“ ни най-малко не означава благотворителна, милосърдна, духовна или сантиментална любов. Означава просто „любете се!“, „съвкупявайте се!“ (Той смекчава тона си и се навежда към нея.)… „чукайте се!“ (Като предан ученик, дамата покорно го гледа в очите.) В това и само в това се състои смисълът на човешкия живот. Всичко останало са дивотии.
Разсъждението на Льороа е жестоко като бръснач и Шантал се съгласява с него — любов-екзалтация, любов-вярност, любов-страстна привързаност към едно-единствено същество, не, няма такова нещо. Ако има, то е в качеството му на самонаказание, на умишлена слепота, на бягство в манастир. Казва си, че дори да съществува, любовта не трябва да съществува, и в тази мисъл няма горчивина, напротив, има блаженство, което се разпространява по цялото й тяло. Сеща се за метафората с розата, която преминава през всички мъже, и си казва, че е живяла в любовен зандан, че е вече готова да се подчини на мита на розата и да се слее с опияняващия й аромат. На този стадий от размислите си Шантал си спомня за Жан-Марк. Дали е останал вкъщи? Дали е излязъл? Задава си тези въпроси без всякакво вълнение, сякаш се пита дали вали в Рим и дали в Ню Йорк времето е хубаво.
Но колкото и да й е безразличен, споменът за Жан-Марк я кара да обърне глава. В дъното на вагона вижда някакъв човек в гръб да преминава в съседния вагон. Струва й се, че разпознава Жан-Марк, който не иска тя да го види. Той ли беше наистина? Вместо да потърси отговора, тя гледа през прозореца — пейзажът става все по-грозен, нивите все по-сиви, равнината осеяна с все повече метални пилони, бетонни конструкции, жици. По високоговорителя обявяват, че влакът всеки момент ще слезе под морето. И ето че Шантал вижда кръгла и черна дупка, в която влакът ще се шмугне като змия.
— Слизаме — каза изисканата дама и в гласа й се прокрадна боязлива възбуда.
— В пъкъла — прибави Шантал, която предполагаше, че Льороа би искал дамата да е още по-наивна, още по-учудена, още по-боязлива. Чувстваше се като негова демонична асистентка. Приятна й бе идеята да вкара тази изискана и целомъдрена дама в леглото му, което си представяше не като легло в луксозен лондонски хотел, а като естрада, разположена сред огньове, стенания, пушек и дяволи.
През прозореца вече нямаше какво да се види, влакът бе в тунела и тя имаше чувството, че се отдалечава от зълва си, от Жан-Марк, от всякакво надзираване и шпиониране, че се отдалечава от живота си, от живота, който се лепеше по кожата й, който й тежеше. В главата й изскочиха думите „изгубена от поглед“ и тя се учуди, че пътят към изчезването не е навъсен, а сладък и радостен под егидата на митологичната й роза.
— Слизаме все по-надълбоко — каза тревожно дамата.
— Там, където се намира истината — каза Шантал.
— Там — подхвана Льороа, — където е отговорът на въпроса ви за какво живеем, кое е главното в живота.
Той втренчено загледа дамата.
— Главното в живота е да се увековечи животът: раждането и онова, което го предшества. Сношението и онова, което предшества сношението — прелъстяването, тоест целувките, развените на вятъра коси, пликчетата, добре скроените сутиени и освен това всичко, което прави хората способни да се сношават, ще рече яденето, но не изисканата кухня, това излишно нещо, което вече никой не цени, а яденето, което всички купуваме, и заедно с яденето дефекацията, защото вие, скъпа моя, обожавана моя хубавице, добре знаете какво голямо място заема в професията ни възхвалата на тоалетната хартия и на памперсите. Тоалетна хартия, памперси, прах за пране, храна. Ето го свещеният кръг на човека и нашата мисия е не само да го открием, да го схванем и обозначим, но и да го разкрасим, да го превърнем в песен. Благодарение на нашето влияние тоалетната хартия е почти изключително розова и това е един крайно поучителен факт, който предлагам на вашето внимание, моя скъпа и тревожна приятелко.