Тя се унесе в мисли, но се стресна от шума на двигател в далечината. Затаи дъх, за да чуе по-добре. Звукът се приближаваше все повече и тя отиде в антрето. Колите, които се чуваха тук, идваха или при тях, или отиваха към съседската къща на неколкостотин метра преди тяхната.
— Идва, идва! — извика синът й.
Въпреки че седеше до системата за домашно кино, той също беше успял да различи звука. Изтича в хола, следван от по-малката си сестра. Двамата заскачаха нетърпеливо, опрели длани на прозореца към двора. Но тъй като не видяха друго освен тъмнина, спряха да подскачат.
— Мамо, нали Дядо Коледа пътува с кола?
Хена погали сина си по късо подстриганата коса.
— Да, ако елените не могат да си проправят път в снега, сигурно се качва на някоя от онези коли с големите гуми — като на татко, нали знаеш?
— Мамо, къде е татко всъщност? — попита дъщеря й. — Ще се върне ли, преди Дядо Коледа да дойде?
— Миличка, надявам се. Отиде да напазарува, а после щеше да си дойде.
Те постояха малко и почакаха, но търпението на децата не трая дълго и телевизорът отново привлече вниманието им. В момента даваха черно-бял бик, който изтича на една голяма арена. Хена тръгна към дивана след децата.
Някакво скърцане я накара да спре. Звучеше като стъпки по стълбището пред къщата. Когато скърцането се чу отново, тя осъзна, че отвън със сигурност има някого.
Може би Монс все пак беше успял да си дойде по-рано, помисли си тя, и в същия момент на вратата се потропа силно. Децата застанаха до нея и всяко от тях пъхна малката си ръчичка в нейната. Тя си пое дълбоко въздух и заедно тръгнаха към вратата.
През прозореца в антрето се мярна облечена в червено фигура и Хена усети как в тялото й веднага се разля топлина. Той най-накрая се беше върнал у дома и тяхната Бъдни вечер можеше да започне.
Тя хвана дръжката на вратата и я натисна. Отвори, като бутна силно, а след това застанаха мълчаливо и зачакаха. Не се чуваше нито звук. Нещо проблесна пред очите й и отново й се зави свят. Подразни я, че Монс се мотае отвън, вместо направо да влезе.
— Добре дошъл, Дядо Коледа — каза тя.
Снегът на верандата изскърца от стъпките, а облечената в червено фигура се появи на прага.
— Внимание, внимание. Има ли послушни деца тук?
Гласът накара мускулите й да се сковат. Тя вдигна поглед към веселата усмивка под белите изкуствени мустаци и срещна дружелюбните отвори за очите на маската.
— Мамо, колко е плътен гласът на Дядо Коледа…
Срамежливият смях на дъщеря й се чу сякаш от разстояние, а Хена стоеше неподвижна, парализирана. Гласът не можеше да бъде сбъркан. Гласът на злото. Зрителното й поле се замъгли и тя заотстъпва, като се препъваше, докато не се удари в стената.
Вратата се затръшна с глух трясък. Хена полагаше усилия да възвърне зрението си, но мъгливата завеса се уплътняваше все повече. Дядо Коледа направи крачка към нея и тя се притисна към стената. Краката й се подкосиха и тя се свлече на пода.
— Мамо! — изкрещя дъщеря й. — Не искам да правиш така, престани!
Ужасът в гласа на дъщеря й я накара да се опита да се изправи, но краката не я държаха и тя запълзя. Подът вибрираше от тежките стъпки, които я преследваха. Опита се да изпищи, но от гърлото й излезе само дрезгав звук.
С последно усилие допълзя до банята. Краят беше настъпил по-скоро, отколкото очакваше.
От получаването на сигнала по радиото до пристигането им на мястото изминаха трийсет минути.
— От полицията сме. Влизаме!
Гласът на Пеле Алмен отекна в широкото антре. Той се спря за секунда на прага, докато оглеждаше помещението. Опитваше се да разбере пред какво е изправен. Да се случи такова нещо в Худиксвал на Бъдни вечер. Да се случи изобщо.
Снегът нахлуваше през отворената врата и Алмен чу учестеното дишане на Мария Нилсон зад гърба си. Той тръгна напред, а тя го следваше.
— Ало! От полицията сме. Има ли някого тук?
Никакъв отговор. Някъде от вътрешността на къщата идваше светлина и се чуваше телевизорът. Пеле Алмен хвърли поглед през рамо. Мария Нилсон през цялото време поддържаше връзка с комуникационната централа.
През главата му минаваха най-различни мисли. Убиецът можеше да е още в къщата. Можеше да има повече от една жертва.
Кръвта пулсираше в слепоочията му. Бяха пристигнали първи на местопрестъплението. Единствената свободна патрулна кола, снабдена с радиостанция. Дяволите да я вземат снежната буря. Дяволите да ги вземат катастрофите, които ангажираха дежурните полицаи.