Докато вървяха по коридора, минаха покрай затворената врата на баня. На пода личаха ясни следи от кръв, а също и на дръжката на вратата.
Двамата продължиха, без да спират, към всекидневната и погледнаха към дивана. Сърцето на Алмен се успокои, когато видя, че там седи Монс Сандин с двете деца до себе си. Световноизвестният футболист беше почти неузнаваем. Високата му фигура беше прегърбена; широко отворените му очи се взираха право напред, а тъмната му коса беше разрошена. Едно от децата — дъщеря му, ако се съди по конската опашка — беше заровило лице в пуловера му. Брат й седеше, обгърнал коленете си с ръце, и не отместваше поглед от телевизора.
— Пеле Алмен и Мария Нилсон от полицията на Худиксвал. Можете ли да разкажете какво се е случило? — Наложи се Алмен да вложи целия си професионализъм, за да говори с неутрален глас.
— Тя е мъртва. Мъртва е, мамка му. — Гласът на Монс Сандин пресекна. Той обърна бавно глава към Пеле и очите им се срещнаха. Празнотата в погледа му беше смущаваща.
— В банята е, нали? — попита Мария Нилсон и забърза към затворената врата.
— Да… тя… тя лежи на пода — заекна той и се втренчи в окървавените си ръце.
След няколко секунди чуха писъка на Мария Нилсон. После тя излезе от банята, като се олюляваше, с лице, скрито в ръкава на якето.
— Мамицата му… не мога!
— Трябва да ви помоля да дойдете с мен в колата ни, и то незабавно — каза Алмен и се обърна към Монс Сандин. — Заради собствената ви безопасност.
Монс вдигна децата на ръце.
— Аз… аз не съм й сторил зло — каза той и се огледа с блуждаещ поглед. Алмен го подкани да тръгне; трябваше да побързат. Беше необходимо да отцепят периметъра. Да претърсят къщата. Да повикат линейка. Да се погрижат децата да се махнат оттам. Да закарат Монс в участъка. Да осигурят колкото могат повече доказателства, докато криминалистите се надигнат от коледните трапези и поемат случая. Как, по дяволите, двамата с Мария щяха да се справят с всичко това?
Когато минаха покрай вратата на банята, Монс се спря. Момиченцето вдигна глава и погледна тъжно към Алмен.
— Дядо Коледа не беше добър — каза то. — Той приспа мама.
Алмен преглътна с усилие и се вгледа в Монс. Изчака той да реагира. Не видя друго, освен каменно изражение, като се изключи едва доловимото потрепване на ъгълчето на устата.
Снегът им стигаше до коленете, докато крачеха към колата. Преди Алмен да отвори задната врата, той се обърна към Монс:
— Трябва да ви задам няколко въпроса, но това ще стане в участъка. Първо трябва да се погрижим децата да отидат на сигурно място. Родителите ви живеят във Форша, нали?
— Да… на пътя за Скармюра. Нямат ни най-малка представа за случилото се — каза той и хвърли поглед към къщата, а после побутна децата да се качат в полицейската кола.
— Ще се свържем с тях. Засега някой от социалната служба ще се погрижи за децата. Може би ви се струва прекалено драстично, но такива са процедурите ни.
Момиченцето беше закрило лицето си с ръце. Дори само от мисълта какво беше видяло кожата на Алмен настръхна.
— Искам да отцепиш района, и то светкавично. — Той погледна строго към Мария Нилсон. — Журналистите скоро ще надушат какво се е случило.
Тя кимна в отговор.
— Аз ще остана тук междувременно — каза Алмен. — После ти ще седиш с тях, докато дойдат от социалната служба. Трябва да осигуря доказателствата в къщата.
Тялото му се тресеше от адреналина, докато той газеше в снега по обратния път към къщата. Пътеката към голямата врата му се струваше като тесен тунел и той задиша дълбоко, за да опита да се успокои. Загложди го една мисъл: трябваше да предупреди семейството си, което го чакаше у дома. Тази година щяха да се простят с коледната веселба.
— Колко беше часът, когато пристигна в Сколбу?
Пеле Алмен наблюдаваше всяка промяна в изражението, всяка едва доловима мимика на лицето на Монс Сандин. Седяха от двете страни на правоъгълната маса в кабинета.
— Ами… трябва да е било към четири и половина — отвърна Монс. — Аз закъснях.
Наложи се Монс да се прокашля, за да може да говори ясно, да докара уверения и приятен глас, който Алмен беше чувал стотици пъти в телевизионни интервюта.
— Колко закъсня?
— Бяхме решили да се прибера към четири и да бъда облечен като Дядо Коледа. Тръгнах от къщи малко преди началото на „Доналд Дък“1, казах на децата, че отивам да напазарувам. Не се чувствах съвсем уверен при мисълта да се престоря на Дядо Коледа, но бяхме решили да им устроим най-хубавата Коледа в новата къща. Чакаха да дойде Бъдни вечер още от лятото, когато я купихме. Не спираха да задават въпроси за Дядо Коледа, какви подаръци ще получат. А не стана така…
1
Коледният епизод на „Доналд Дък“ — „От всички нас за всички вас“, излъчван в Швеция под заглавието „Доналд Дък ви пожелава Весела Коледа“, и до днес е задължителна част от шведската празнична традиция на Бъдни вечер още от първото му излъчване през 1960 година. — Б.пр.