Скулите на Монс започнаха да потрепват и Алмен сведе поглед към записките си. Положението беше неприятно и той трябваше да се съсредоточи, за да не може състраданието да му попречи да си върши работата.
— Има ли кой да потвърди, че си напуснал жилището?
Монс се взря в прозореца и сбърчи чело.
— Петер Кранс, един приятел — отговори той и въздъхна. — Пихме кафе в дома му, преди да продължа.
— Къде отидохте?
— Напазарувах последните продукти за коледната вечеря. След това обикалях с колата и убивах времето.
— Защо се забавихте?
Монс бутна стола назад и краката изстъргаха върху пода.
— Обади се един приятел от Италия. Има много проблеми и яко го е загазил. Имаше нужда да поговори и аз… аз не можех да кажа, че нямам време… Седях в колата на един паркинг и повече от час говорих по телефона с него.
Гласът му пресекваше отново и отново и Алмен побутна бележника си.
— Разбирам, че ти е трудно. Ще можеш ли да продължиш?
— Да… ами, просто не мога да осъзная, че я няма.
Монс закри лицето си с ръце.
— Как се казва приятелят ти?
— Батиста. Мануел Батиста. Играхме заедно във „Фиорентина“.
— Какви проблеми има?
Изведнъж Монс се изправи на стола и Алмен беше поразен от авторитета, който излъчваше.
— Дявол да го вземе, това няма нищо общо с Хена, нали?
Той почти прикова Алмен на мястото му с погледа си. Очевидно съзнаваше, че известността му предполага известна власт, и за кратко Алмен не беше сигурен как да продължи.
— Разбирам, че се учудваш, но трябва да те помоля да отговориш на въпроса — каза той колкото можеше по-категорично.
— Ами, много проблеми има — започна той. — През лятото скъса кръстни връзки. Травмата не е излекувана напълно и оттогава не е стъпвал на игрището. Изпаднал е в нещо като депресия. Изобщо не е свикнал да не пишат за него във вестниците…
Монс вдигна бавно глава и погледна към Алмен.
— Забеляза ли нещо особено пред къщата, когато се върна?
— Нищо, освен проклетия сняг. Никакви следи, нищичко.
Алмен записа.
— Какво видя, когато отвори вратата?
— Най-напред почуках. Изчаках. Дори не бях успял да си облека костюма на Дядо Коледа, но реших да не си правя труда. Стори ми се странно, че никой не отваря, знаех с какво нетърпение децата чакат празника. Но въпреки това влязох. Помислих, че не са чули почукването. Или са изгубили надежда, че Дядо Коледа ще дойде… Беше съвсем тихо. А после, когато стигнах до банята, я видях. Всичката тази кръв. Разбрах, че всичко е свършено… че тя… че е мъртва.
— Какво направи тогава?
Монс удари с длани по масата и за миг на Алмен му се стори, че той ще се нахвърли върху него през масата.
— Какво, по дяволите, мислиш, че направих? Тя беше съвсем изстинала, не можех да направя нищо… нищичко… плуваше в собствената си кръв, беше разпорена от горе до долу. Ясно ли ти е? Децата вече нямат майка. Аз нямам Хена! Настоявам за адвокат, ако искаш да продължавам да ти давам информация!
След като Монс изля гнева си с крясъци, той заплака и едрото му тяло се срина на стола.
Алмен се подпря с лакти на плота на масата и отпусна лице върху дланите си. Чувстваше се объркан. Когато вдигна глава и потърси погледа на Мария, забеляза, че очите й са насълзени. Взе бележника и изчете записките. Монс Сандин. Най-близкият роднина на жертвата. Извършителят според статистиката, но не и според шестото чувство на Алмен. Или? Не биваше да оставя интуицията му да бъде подведена от общественото положение на Монс. Но от чисто етична гледна точка той трябваше да бъде задържан само ако Алмен предполагаше, че рано или късно ще му бъде наложена постоянна мярка за задържане под стража. Етика и статистика. Да го задържи, или не. Той изчака няколко секунди, след което вдигна поглед към Монс.
— Ще ти прочета какво съм записал — изрече. — А после трябва да кажеш дали съм възприел правилно отговорите ти. За съжаление след това ще трябва да останеш при нас. Утре ще проведем разпит по всички изисквания на закона и, разбира се, имаш право на адвокат.
— Защо трябва да ме задържате? — попита Монс възмутено. — Та аз не съм направил нищо!
Алмен си пое дълбоко дъх и усети как стомахът му се сви.
— Съжалявам — каза. — Трябва да потвърдим алибито ти. По случая ще работят най-добрите ни криминалисти. Разчитай на нас.
Монс поклати бавно глава и погледна Алмен е разочарование.