— Може.
Етан изчака момчето да стъпи здраво на кея и едва тогава се отправи към задните врати на сградата.
Те зееха широко отворени и отвътре се чуваше гласът на Рей Чарлз. Младият мъж остави хладилната чанта до вратата и се огледа.
Корпусът вече беше завършен. Кам се труди безкрайни часове, за да отхвърли колкото може повече работа, преди да замине на сватбеното си пътешествие. Двамата с Етан внимателно наслагваха дъска след дъска и в резултат те прилепваха плътно една към друга, а повърхността, където се срещаха, оставаше гладка. Солиден корпус. Нито една яхта на братята Куин няма да има пролуки.
Етан почти изцяло я конструира; Кам внесе някоя и друга корекция. Извитият корпус струваше скъпо като работа, но гарантираше стабилност и бързина. Той познаваше клиента си; държеше на външния вид не по-малко, отколкото на здравината.
Когато се стигна до мазането на корпуса със смес от ленено семе и терпентин, включи и Сет. Работата бе изморителна и човек можеше да се изгори, независимо от предпазните ръкавици, но момчето се справи добре.
Застанал на прага, Етан продължи да оглежда елегантната линия на корпуса. Осигуриха и достатъчно голям салон, защото клиентът обичаше да кани приятели и да плава със семейството си, разполагаше с пари и не се скъпеше да ги харчи за хобито си. Младият мъж се сети как човекът настояваше да използват тиково дърво, въпреки уверенията му, че бор или кедър ще свършат същата работа. Сега трябваше да признае, че тиковото дърво изглежда чудесно.
Брат му Филип работеше по палубата гол до кръста заради горещината и влагата. Тъмните му коси бяха прибрани под шапката, докато завинтваше дъските. През няколко секунди острият звук на електрическата отвертка заглушаваше гласа на Рей Чарлз.
— Как върви? — извика Етан.
Филип вдигна глава. Измъченото му ангелско лице лъщеше от пот, а златистокафявите му очи гледаха раздразнено. Току-що през ума му мина, че заема важен пост в сферата на рекламата, а не е някакъв дърводелец, по дяволите.
— Тук е по-горещо отколкото в ада, а е още едва юни. Трябва да вземем няколко вентилатора. Има ли нещо студено или поне хладно в чантата? Изпих всички течности преди час.
— Завърта се кранчето в тоалетната и потича вода — отбеляза Етан, навеждайки се да извади студена безалкохолна напитка от хладилната чанта. — Технологията е съвсем нова.
— Бог знае какво има във водата от чешмата. — Филип улови подхвърлената кутия и навъсено погледна етикета. — Тези поне ти казват с какви химикали са ги напълнили.
— Съжалявам, но изпихме всичката минерална вода. Нали знаеш как я унищожава Джим?
— Да ви вземат дяволите — изруга Филип привидно ядосан.
Отпи от студеното пепси и вдигна вежди, когато брат му се приближи, за да оцени работата му.
— Добре си се справил.
— О, благодаря, шефе. Ще ми вдигнеш ли заплатата?
— Разбира се. Направо ще ти я удвоя. Сет е математическият гений. Колко е нищо по нищо, Сет?
— Двойно нищо — отговори той ухилен.
Пръстите го сърбяха да опита как работи електрическата отвертка. До този момент никой не му позволяваше да я докосне — нито нея, нито някой друг от електрическите инструменти.
— Е, при това положение вече съм в състояние да си позволя онова пътуване с кораб до Таити, дето съм замислил.
— Защо не отидеш да вземеш един душ? Или имаш нещо против и срещу миенето с вода от чешмата? Аз ще продължа тук.
Предложението беше съблазнително. Филип беше мръсен, потен и разгорещен. Но знаеше, че Етан е станал преди зазоряване и вече е изработил колкото всеки нормален човек свършва за един ден.
— Ще се потрудя още два-три часа.
— Чудесно. — Етан очакваше точно такъв отговор. Брат му често мърмореше, но никога нямаше да те подведе. — Струва ми се, че ще успеем да завършим палубата още днес.
— Може ли…
— Не — отвърнаха и двамата в един глас, досещайки се какво се готви да попита Сет.
— Защо не, по дяволите? — възропта момчето. — Не съм глупак. Никого няма да нараня с тъпата отвертка, я!
— Защото ние искаме да си играем с нея — усмихна се Филип. — А и сме по-големи от теб. Я вземи. — Бръкна в задния джоб, извади портфейла и измъкна петдоларова банкнота. — Иди до сладкарницата на Крофорд да ми купиш минерална вода. Ако мине без хленчене, с рестото си купи сладолед.
Сет не захленчи, но преди да подвикне на кучето си и да се отправи навън, промърмори, че го експлоатират като роб.
— Редно е да му покажем как се борави с инструментите — отбеляза Етан. — Доста е сръчен.
— Да, но сега исках да го разкарам. Снощи нямах възможност да ти кажа. Детективът е засякъл, че Глория Делаутер е стигнала чак в Нагшед.